Костадин Рачев

български комунист

Костадин Георгиев Рачев с псевдоним Валентин Волгин е български комунистически активист.[1][2]

Костадин Рачев
български комунист
Роден
Починал
16 май 1944 г. (28 г.)

Биография редактиране

Костадин Рачев е роден на 15 август 1915 година в град Мехомия (от 1925 година Разлог), България.[1][2] Дядо му е опълченец и се сражава на Шипка.[2] Баща му Георги Рачев е участник в Септемврийското въстание от 1923 година. Костадин Рачев започва да учи славянска филология в Софийския университет, като работи за да се издържа. В този период публикува първите си стихотворения под псевдонима Валентин, които са посветени на Съветския съюз и комунистическата система. В 1931 година става член на Работническия младежки съюз в 1931 година, а по-късно е член и на ръководството на Съюза.[2] Става член и на Българския общ народен студентски съюз.[1]

След като завършва университета в 1936 година,[2] започва работа като учител в Трета мъжка гимназия, а след това работи в Инспекцията по труда. Активист е на Българската комунистическа партия в Банишора. Рачев печата на циклостил информационните бюлетини на Индустриалния ремсов район - „Младежки седмичен преглед“ и „Младежки преглед“. За комунистическа дейност Рачев е уволнен и се връща в Разлог.[1]

На 12 май 1944 година става нелегален и се опитва да установи връзка с Партизанския отряд „Никола Парапунов“.[2] На 16 май е убит от партизани в местността Магарешки валог под връх Капатник в Рила.[2][1][3]

Литература редактиране

  • Разлогов, Йордан. Костадин Рачев (Волгин). 25 г. от героичната му смърт // Литературен фронт (21). 22 май 1969.

Бележки редактиране

  1. а б в г д За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 457.
  2. а б в г д е ж Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 256.
  3. Мадолев, Георги. Въоръжената борба в Пиринския край 1941-1944. София, Издателство на БКП, 1966. с. 201.