Коста Размов

български възрожденец
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общественика. За фотографа вижте Коста Размов (фотограф).

Коста П. Размов е български общественик от Българското възраждане в Македония.

Коста Размов
български възрожденец
Роден

БиографияРедактиране

Роден е в югозападния македонски град Охрид. Размов е сред лидерите на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[1][2][3] Заедно с Илия Чобанов изиграва основна роля в отварянето на българско девическо училище в Охрид през август 1867 година.[4] Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:

В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[5]

Според Петър Карчев „той бил човекът на по-новото време, изтъкнат възрожденец, отдаващ всичката си енергия на борбата срещу фанариотите“.[6] Заради заслугите му към българщината Народното събрание в 1892 - 1893 година му отпуска пенсия.[6][7] По-късно пенсията му е отнета поради объркване с Коста Николов Размов, фотограф живеещ в София, виден привърженик на влезлия в конфликт с премиера Константин Стоилов Васил Радославов.[8]

Дъщерята на Коста Размов Василка Размова (? - 1903) е учителка и деятелката на ВМОРО. Коста Размов също подпомага революционното движение и съхранява архива на Охридския революционен комитет.[9]

Умира след 1903 година.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане. София, Министерството на народното просвещение, 1943. с. 216.
  2. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 113, 137.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 642.
  4. Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 125.
  5. Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
  6. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 16.
  7. Годишник на Софийския университет. Исторически факултет, томове 84-88. София, Софийски университет, 1999. с. 131. Посетен на 3 октомври 2014.
  8. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17.
  9. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 109.