Коста Шахов
Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).[1][2][3]
| Коста Шахов | |
| български общественик и журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Коста Шахов в Общомедия | |
Биография
редактиранеШахов е роден на 14 април[4] 1862 година в западномакедонския град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 година и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888 - 1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893 - 1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908 – 1912) и други.
През 1892 година запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет в 1894 година в София. През ноември 1896 година е делегат от Свищовското македонско дружество на Третия конгрес на организацията.[5] На Четвъртия конгрес на организацията от 1897 година[6] е делегат от Станимашкото дружество.[7] През май 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Пещерското дружество,[8] а през април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.[9]
В началото на 1908 година Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 година.[10] Според член I на устава му член на комитета може да бъде:
| „ | всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот[10] | “ |
Комитетът представлява съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.[10]
През ноември 1912 година Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.[11]
След влизането на Българската армия в Охрид в 1915 година, Шахов се връща в родния си град и е назначен за председател на областната постоянна комисия. Умира в Охрид на 15 август 1917 година.[12]
Съгражданинът му Петър Карчев описва Шахов като:
| „ | неуморимият дългогодишен издател на серия от вестници в защита на македонската свобода, които се появяваха, и докато публиката разбереше, че излизат, те успяваха да изгаснат.[13] | “ |
Памет
редактиранеНа Коста Шахов е наречена улица в квартал „Връбница-1“ в София (Карта).
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Шаховъ, К. Зугра: разказъ изъ живота на македонскитѣ българи 1880-1 г. София, Печатница „Македония“, 1893.
- „За различието на Македоно-одринската организация“, статия от Коста Шахов публикувана във в. „Дебър“, брой 5, 1905 г.
- "Прѣди 20 години и сега", публикувано във в. „Софийски новини“, брой 13, София, 13 май 1906 г.
- „в. Македония“, броеве 25 до 50, София, 1889 г.
- "Сполуки или жертви?", публикувано във в-к "Реформи", год. VII, бр. 34-35, 6-13 август 1904 година
- "Писмо до в. Политика", публикувано във в-к "Софийска Вечерна поща", год. XIV, бр. 287, София, 22 февруари 1913 година
- "Политиката на българското Княжество и плодовете ѝ", публикувано във в-к "Реформи", год. VII, бр. 36, София, 27 август 1905 година
Бележки
редактиране- ↑ Шахов, Коста. Едно осветление по нашите работи, в: От София до Костур. Спомени, ИК Синева, София, 2003, стр.38-68.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 535.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 378.
- ↑ Или на 7 юли според Борис Николов.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, Македонски научен институт, 1997. с. 240.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
- ↑ Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 804.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.