Костиево
Костиево е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив. Населението му е около 1763 души (2015).
| Костиево | |
|---|---|
  Костиево  Костиево |
|
| Общи данни | |
| Население | 1763 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 23,695 km² |
| Надм. височина | 175 m |
| Пощ. код | 4205 |
| Тел. код | 0318 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 38950 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община – кмет |
Марица Димитър Иванов (ГЕРБ, ОЗ) |
|
Кметство – кмет |
Костиево Илия Попов (СДС, ДСБ, ОДС, ДГ) |
ГеографияРедактиране
Село Костиево се намира на 175 метра надморска височина в Горнотракийската низина, на 3 километра северно от река Марица и на 11 километра западно от центъра на град Пловдив.[1] Землището на селото е с площ 23,695 квадратни километра.
ИсторияРедактиране
Селото се споменава за първи пет в османски документ от 1576 година под името Кьосте.
Според местни легенди веднъж в селото нощува революционерът Васил Левски.
През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.[2]
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1475 |
 |
| 1946 | 1615 | |
| 1956 | 1597 | |
| 1965 | 1567 | |
| 1975 | 1669 | |
| 1985 | 1645 | |
| 1992 | 1906 | |
| 2001 | 1784 | |
| 2011 | 1824 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1824 | 100 |
| Българи | 1220 | 66,88 |
| Турци | 109 | 5,97 |
| Цигани | 118 | 6,46 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 354 | 19,40 |
УправлениеРедактиране
Кметът на селото е Георги Калоферов.
ИкономикаРедактиране
В Костиево се намират няколко предприятия.
ИнфраструктураРедактиране
Училището в Костиево съществува от 1872 г., по спомени на възрастни жители на селото, а по официални данни от 1889 г., като се помещава в малка къща в двора на църквата. През 1929 – 1930 г. се построява южното крило на днешното училище, а през 1934 г. става основно училище с първи директор Рашко Семков. Основното училище в село Костиево носи името на двамата братя Кирил и Методий.
КултураРедактиране
Църквата „Света Троица“ е открита и осветена през 1905 г. Иконите и стенописите в нея са рисувани от пловдивския художник Георги Данчов.
Читалището „Цар Борис III“ е открито на 30 януари 1928 г. Председател е Стоица Хр. Джамбазов. Сградата на читалището е построена през 1942 г. и е преименувано на „Тодор Павлов“, а понастоящем носи името на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров. През месец ноември 1959 г. се открива новият читалищен дом. В читалището се развиват дейности като: танци и пеене. Танцов състав „Хоп-троп“, „Мини хоп-троп“, танци за най-малките и Вокална група „Тракийка“. Всяка година от читалището се честват български обичаи като: Лазаруване, а от скоро и Коледуване и Кукери. Всяка година, на 3 март, се прави поход до паметника на капитан Бураго.
Всяка година в първата събота на месец юни се празнува традиционният селски събор.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Костиево
- Кръсто Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[6]
- Трифон Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[7]
ИзточнициРедактиране
- ↑ wikimapia.org
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
- ↑ „Справка за населението на село Костиево, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53