Костѝчовци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

Костичовци
Общи данни
Население66 души[1] (15 септември 2022 г.)
3,06 души/km²
Землище21,682 km²
Надм. височина249 m
Пощ. код3755
Тел. код09341
МПС кодВН
ЕКАТТЕ38995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Димово
Светослав Славчев
(Воля, ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Костичовци се намира на 190 километра от София, 40 километра от Видин, 22 километра от Белоградчик и на 6 километра от град Димово. Съседни села са Дълго поле, Бела, Шипот, Извор и Воднянци.

ИсторияРедактиране

За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски бей решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците. Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: „кости“. Турците извикали: „чок“, което значи „много“. От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. Дотук е легендата. Има писмени данни[2], че селото е съществувало и преди падането на Видинското царство под османско владичество (1396 година). Турците са го наричали и писали село Костичофче, Коститофче, Костучувче [3] Костинчевче [4]. Явно условията, околната среда и територията, където е било основано и разположено селото, са изключително подходящи за живот и стопанска дейност. През целия шест вековен (а може би и по-дълъг) период на съществуването си то е имало години на възход и застой в развитието си. От село с 12 (дванадесет) домакинства [около 60 (шестдесет) жители през 1454/55 г., то е „доживяло“ до най-добрите си години (30-те и началото на 40-те на ХХ век), когато е имало 1100 – 1200 жители (при преброяването от 31 декември 1934 година – 1119 ж.).[5].

Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани /Цветко Тодоров Филипов, Томо Иванов Томов и други/, „проектират“ и построяват първото промишлено (дървопреработващо) предприятие в историята на селото – (БАНЦИГА). И днес Костичовци се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи. През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея с надежда за по-добър живот. От селото е партизанинът Стоян Георгиев-Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща. В Костичовци са родени много антифашисти, политзатворници, участници във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е извършено насилствено коопериране на земята, създава се ТКЗС, в резултат на което много хора напускат селото, за да работят и изхранват семействата си в големите градове – София, Видин, Враца и Лом. Селото започва да запустява и в 2009 година наброява около 50 жители, над 70-годишна възраст.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото днес живеят само възрастни хора и затова може да бъде обявено за вилна зона. Покрай селския дол тече река, а до нея са изградени три селски чешми. Реставрирана е местната църква „Свети Николай Чудотворец“, построена през 1892 година на мястото на стара църква от турско време. Видинският владика Дометиан лично я освещава след реставрацията през 2002 година. В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Днес в църквата се пазят само няколко стари икони. През 2008 година по идея на местен инициативен комитет се провежда „Среща на поколенията“. Срещата е своеобразна памет за предците, съпътствана е от фолклорен концерт и е свързана с издаването на няколко краеведски книги за селото. През 1966 година местният жител Теофил Кръстев открива съкровище и го предава на Археологическия музей. Съкровището съдържа три броя невестенски венци и шест елемента от тях, девет гривни и шест копчета изработени от сребро с позлата. Специалистите смятат, че съкровището е от 16 век. Днес то се съхранява в Археологическия музей, представяно е на обща изложба в музея на град Казанлък, включено е и в изложбата „Средновековно изкуство“ в Лувъра.

Редовни събитияРедактиране

По стара традиция селото е имало два събора в годината. Пролетен – на 22.май, стар стил (летен св. Никола – пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец) и есенен – на 21.септември, стар стил (Малка Богородица – Рождество на Пресвета Богородица). Впоследствие съборът се провеждаше в началото на месец август – около Преображение Господне а напоследък – на 24 май.

ЛичностиРедактиране

Костичовци е дало на България известни личности. С корен от селото са:

  • Силвия Томова – примабалерина на Софийската народна опера и балет
  • Даниел Спасов – народен певец, редактор в Българската национална телевизия
  • Тома Николаев – писател и историк
  • Иван Димитров – генерал-лейтенант, бивш заместник-министър на вътрешните работи
  • Иван Спасов – инженер, директор на Дирекция в Главно управление на пътищата в България /1934 – 2018/.

ЛитератураРедактиране

  • Иван Томов. Речник на думи и изрази употребявани в село Костичовци, Видинско. С., 2010, с. 6.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С., 1975, с. 60, 102, 115, 117.
  3. Д-р Боянич – Лукач, Душанка. Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С., 1975, с. 60.
  4. Християн Атанасов. Християни и евреи във Видинско. Джизие описи на Видинския санджак от 20-те години на XVIII век. Държавна агенция „АРХИВИ“. Архивите говорят 62. С., 2010, с. 88, 159.
  5. Братя Данчови, Българска енциклопедия. С., 1992, с. 752.

Външни препраткиРедактиране