Костурино (община Струмица)

Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.



Костурино
Костурино
— село —
Църквата „Свети Димитър“, 1869 година
Църквата „Свети Димитър“, 1869 година
41.3572° с. ш. 22.6094° и. д.
Костурино
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областПлавуш
Надм. височина506 m
Население895 души (2021)
Пощенски код2413
МПС кодSR
Официален сайтwww.strumica.gov.mk
Костурино в Общомедия

Костурино (на македонска литературна норма: Костурино) е село в община Струмица на Северна Македония.

География редактиране

Селото е разположено в източната част на котловината Песо поле, в североизточната част на Плавуш.

История редактиране

На 3,5 километра северно от селото в местността Василица са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Според Иван Микулчич етимологията на името Костурино е от средногръцкото кастрон - крепост.[1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Костурино (Costourino) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 330 българи.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кастрино е населявано от 790 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век на практика цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 936 екзархисти и 5 гърци. Там функционира българско начално училище.[5]

При избухването на Балканската война 11 души от Костурино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В началото на Балканската война, жители на Костурино се присъединяват към ВМОРО. Местните власти обвиняват десетина такива в саботаж. В началото на ноември 1912 година, заптиета и аскер ги отвеждат в плен на място извън селото, където ги избиват.[7] Семействата издирват избитите и след като ги намират, ги погребват. След това събитие още по-голям брой жители на селото помагат на ВМОРО. Заптиетата в местният караул и аскер от Струмица пленяват около 70 жители на селото, които отвеждат в Дойран, където ги затварят в изба. В деня, в който е трябвало да бъдат избити, пленниците са освободени от началника на полицията в Дойран Етем Аджи Алиев и кмета на Дойран Керичов. Междувременно, мухаджири идват в Костурино и нападат и избиват жители на селото.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 1280 жители.[9]

Според данните от преброяването през 2021 г. Костурино има 895 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 803
албанци 4
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 86

В селото има основно училище „Даме Груев“, поща, аптека и футболен клуб Голак.[11]

Личности редактиране

Родени в Костурино
  •   Атанас Грънчаров, български революционер от ВМРО[12]
  •   Васил Костадинов, български революционер от ВМРО[12]
  •   Васил Лопула, български революционер от ВМРО[12]
  •   Гоно Трайков (1899 - 1932), български революционер от ВМРО
  •   Петър Петков, български революционер от ВМРО[12]
  •   Тимчо Коцев, български революционер от ВМРО[12]
  •   Тимчо Тимов, български революционер от ВМРО[12]
Починали в Костурино
  •   Иван Русев Войнов, български военен, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[14]
  •   Стефко (Стойко) Юрданов Тонев, български военен, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
Македоно-одрински опълченци от Костурино

Бележки редактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 316.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  3. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  7. Избитите в началото на ноември 1912 година са: Доне Карагогов, Мане Глигоров, Станко Чирков, Трайко Глигоров, Атанас Алапулов, Гоне Грънчаров (непълнолетен), Гоне Скангалов, Георге Мусев, Васил Жбунов, Тасе Алебаков, Петре Грънчаров и Ефтим Караянев. Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија. Т. I. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169.
  8. Избити от мухаджири са: Томе Павлов, Павле Тимчов, Коле Тачев и Анета Тенкова. Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија. Т. I. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169 – 171.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  10. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  11. Општина Струмица. Населени места. Костурино Архив на оригинала от 2009-11-07 в Wayback Machine..
  12. а б в г д е Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 100
  14. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 308, л. 66
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48, 585.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  20. а б в Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија. Т. I. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30, 31.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 418, 689.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448.