Отваря главното меню

Костурска съединена чета

Костурската съединена чета e българска военна част, участвала в Балканската война през 1912 година, включваща доброволческите чети на Македоно-одринското опълчение № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов. Четата тръгва от България с 45 души личен състав - 20 души чета в № 4, 15 в чета № 5 и 10 души в № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път.[2] След началото на военните действия между съюзниците и Османската империя четата се насочва през Леринско за Костурско.[3] Отрядите на съединената чета пленяват 2500 турски войници край Костур.[4]

Костурска съединена чета
Sborna cheta MOO.jpg
Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1]
Информация
Активна 1912
Държава България
Тип партизанска чета
Роля подпомагаща Гръцката армия
в Балканската война
Размер 45 (към 18 септември 1912)
Командири
взвод № 4 Васил Чекаларов
взвод № 5 Иван Попов
взвод № 6 Христо Силянов

Боен пътРедактиране

Четвърти, Пети и Шести партизански взвод са формирани на 18 септември 1912 година. На 7 октомври 1912 година трите взвода като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и Удово[5] и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.

На 17 октомври четата се намира в Горничево, Леринско, откъдето войводата Марко Иванов заминава за Кайляри за среща с главнокомандващия гръцката армия. На 19 октомври гръцката армия и сборната чета провеждат първа съвместна акция при Кили дервент, като след победата частите са посрещнати в Баница.[6] На 20 октомври гръцката армия е разбита при Лерин и планираната обща акция срещу града е осуетена. Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.

След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет. На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там.

Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 година, като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.[7] Васил Чекаларов заминава на 24 ноември за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов, като Силянов потегля към Дъмбени, а Попов - към Смърдеш.[8]

На 29 ноември турците нападат и завземат Билища, а гръцката войска панически се изтегля от Капещица през Дъмбени[9], където в това време се намира Силянов с част от четата. Към него се присъединява Попов и заедно с набързо сформирана чета от Четирок завземат височините над Капещица, където дават отпор на турското настъпление.[10] Новопристигналата от САЩ чета на Пандо Сидов и гръцки части впоследствие подпомагат четата и удържат турските нападения до 2 декември, когато на помощ идват две евзонски дружини, и с общи усилия отблъскват турските части.

След това сражение войводите и част от четниците се изтеглят от Костурско. Силянов минава първо през Костур, от там се среща с Попов в Кономлади, от където заедно напускат Костурско и заминават към Солун на 18 декември.[11] Официално Костурската чета е разформирована на 20 декември 1912 година.

Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си „От Витоша до Грамос“ (1920).

Вижте същоРедактиране

ВойнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
  2. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 353.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 580, 892.
  4. Гоцев, Д. Национално-освободителната борба в Македония 1912-1915, Издателство на БАН, София 1981, стр. 21-24.
  5. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 381.
  6. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 410-412.
  7. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 558.
  8. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 560.
  9. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 566.
  10. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 569-570.
  11. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 593.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 580.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 483.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 717.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 148.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 537.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 278.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 341.
  27. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 637, 638-639.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 702.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716, 717.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 795.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 508.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 545.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 69.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 348.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 512.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 – 147.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 718.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 367.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 356, 514.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 171.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 789 – 790.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.