Костурско благотворително братство

патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи района на Костурско

Костурското благотворително братство „Надежда“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Костурско, съществувала в българската столица София отпреди 1901 година.

Костурско благотворително братство
Устав на Костурското братство
Устав на Костурското братство
Информация
Тип благотворителна организация
Основана преди 1901 г.
Закрита 1950 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Ръководител Спиро Василев и други

ИсторияРедактиране

 
„Локвата и Виняри“, 1940, издание на Костурското благотворително братство
 
Бистрицки, „Българско Костурско“, Ксанти, 1919 година, издание на Костурското македонско братство „Надежда“

Братството е основано в началото на XX век с членска маса от 210 души.[1] През 1901 година председател на братството е Васил Чекаларов.

 
Квитанция на Костурското македонско братство „Надежда“ от 1908 г.

През 1913 година от името на братството Васил Динов, Никола Милев, Никола Юруков, Иван Прешленков, Лазар Киселинчев, Хр. Н. Димитров и Григор Бакрачев подписват Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София.[2]

По време на войните за национално обединение братството е разположено в Ксанти, Западна Тракия, където се установяват голяма част от бежанците от Костурско.

След Първата световна война председател на дружеството става Спиро Василев.[3] На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегат от Костурското братство е Никола Милев.[4]

Сред другите по изявени членове на братството са Филип Атанасов, Димитър Палчев, Сребро Янакиев и други. През 1941 година председател на братството е все още Спиро Василев.[5]

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – БаницаЕкши СуЗелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – ЛабаницаСмърдешБрезницаРуляЖелевоЛерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината[6]

ИзданияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
  2. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  3. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
  4. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  5. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  6. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.