Костурско благотворително братство
Костурското благотворително братство „Надежда“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Костурско, съществувала в българската столица София отпреди 1901 година.
| Костурско благотворително братство | |
|---|---|
 Устав на Костурското братство | |
| Информация | |
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | преди 1899 г. |
| Закрита | 1950 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Спиро Василев и други |
| Костурско благотворително братство в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Братството е основано в края на XIX век с членска маса от 210 души.[1] През 1901 година председател на братството е Васил Чекаларов.
Към 1910 година негов председател е Яков Янков, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[2]
През 1913 година от името на братството Васил Динов, Никола Милев, Никола Юруков, Иван Прешленков, Лазар Киселинчев, Хр. Н. Димитров и Григор Бакрачев подписват Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София.[3]
По време на войните за национално обединение братството е разположено в Ксанти, Западна Тракия, където се установяват голяма част от бежанците от Костурско. Към 1914 година председател е Наум Темчев.
След Първата световна война председател на дружеството става Спиро Василев.[4] На учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година делегат от Костурското братство е Никола Милев.[5]
Сред другите по-изявени членове на братството са Филип Атанасов, Димитър Палчев, Сребро Янакиев и други. През 1941 година председател на братството е все още Спиро Василев.[6]
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството пътуването на делегацията е определено като едно бляскаво шествие на българщината.[7]
- Декларация на Братството от 19 април 1919 година
ИзданияРедактиране
- Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920
- Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
БележкиРедактиране
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том 2, МНИ и БАН, София, 1994, с. 148
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София. // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.