Коткови

семейство бозайници

Коткови (Felidae) са семейство Хищници, което обединява 40 съвременни вида, произлезли от общ предшественик, живял преди около 11 милиона години. Първите коткоподобни обаче се появяват още през олигоцена, преди около 25 млн. години, като най-близкородствени с тях от съвременните хищници са виверовите, хиените и мангустите.

Коткови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
надсемейство:Feloidea
семейство:Коткови (Felidae)
Научно наименование
Обхват на вкаменелости
Коткови в Общомедия
[ редактиране ]

Типичен представител на Коткови е домашната котка, която съпътства хората още от праисторическата епоха, отпреди 7000 – 4000 години. Други добре известни котки са лъвът, тигърът, леопардът, ягуарът, гепардът, рисът, пумата, каракалът, сервалът, оцелотът и т.н.

Науката, която изучава котките, се нарича фелинология.

Обща характеристика

редактиране

Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници – хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.

 
Гримасата на мъжкия лъв при миризмата на разгонена женска

Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) – типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо – нещо много полезно в нощния мрак.

Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.

Малки и големи котки

редактиране
 
Череп на смилодон – представител на изчезналите саблезъби котки Machairodontinae

Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).

Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат – към големите котки.

Гепардът се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.

Класификация

редактиране
 
Саблезъб тигър
 
Домашна котка
 
Дива котка
 
Пума
 
Рис
 
Оцелот
 
Ягуар
 
Тигър
 
Лъв

Филогенетично дърво

редактиране












Felis silvestris catus - Домашна котка  



Felis silvestris - Дива котка  





Felis lybica - Африканска дива котка  



Felis bieti - Китайска планинска котка





Felis margarita - Пясъчна котка  




Felis nigripes - Чернолапа котка  




Felis chaus - Хаус, тръстикова котка  





Otocolobus manul - Манул  




Prionailurus rubiginosus - Ръждивопетниста котка  





Prionailurus bengalensis - Бенгалска котка  



Prionailurus viverrinus - Котка рибар  




Prionailurus planiceps - Плоскоглава котка  









Puma concolor - Пума  



Puma yagouaroundi - Ягуарунди  




Acinonyx jubatus - Гепард  








Lynx canadensis - Канадски рис  



Lynx lynx - Рис  




Lynx rufus - Червен рис  




Lynx pardinus - Иберийски рис  







Leopardus pardalis - Оцелот  



Leopardus wiedii - Маргай  






Leopardus colocolo - Колоколо  



Leopardus jacobitus - Андска котка  






Leopardus geoffroyi - Котка на Жофруа  



Leopardus guigna - Кодкод, гуигна  




Leopardus tigrinus - Онцила  









Caracal caracal - Каракал  



Caracal aurata - Африканска златна котка  




Leptailurus serval - Сервал  







Catopuma (Badiofelis) badia - Борнейска котка  



Catopuma temminckii - Азиатска златна котка  




Pardofelis marmorata - Мраморна котка  









Panthera leo - Лъв  



Panthera pardus - Леопард  




Panthera onca - Ягуар  





Panthera tigris - Тигър  



Uncia uncia - Барс, снежен леопард  





Neofelis nebulosa - Опушен леопард  





Зоогеографски области, екозони
  Палеарктическа зона
  Афротропическа зона
  Индо-Малайска зона
  Неотропическа зона
  Неарктическа зона

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8