Котугери (на гръцки: Καισαριανά, Кесариана, до 1926 година Κουτούγερη, Кутугери или Κατούγερη, Катугери[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Котугери
Καισαριανά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областСолунско поле
Надм. височина140 m
Население81 души (2011 г.)

География редактиране

Селото се намира на 8 km южно от демовия център Воден (Едеса), на 140 m надморска височина в западната част на Солунското поле.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Котугери е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Котуери (Cotouyéry) е посочено като село във Воденска каза с 12 къщи и 56 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Котугери живеят 60 жители българи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Катугери (Katougueri) има 48 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Котугери остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катуджер (Катуђер) има 6 къщи славяни християни.[6]

В селото в 1924 година са заселени гърци бежанци и българското му население бяга в Яворани.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Кесариана.[2] В 1928 година Котугери е представено като чисто бежанско с 38 бежански семейства и 134 души бежанци.[7]

Селото е бедно. Произвежда предимно жито и овошки – праскови и ябълки.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 44[2] 18[2] 113[8] 140[8] 94[8] 123[8] 116[8] 91[8] 99[8] 116 81

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 50. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)