Кохерер
Когерер е примитивно устройство за улавяне на високочестотен сигнал. Изграден на базата на резистор и използван в първите радиоприемници по време на безжичната телеграфна ера в началото на 20 век. Използването му в радиото се основава на откритията от 1890 г. на френския физик Едуард Брани. През 1899 г. Чандра Босе изобретява живачен кохерер. Този елемент е бил съставен от изолационна основа, живак (един от електродите), масления слой (за изолиране и предотвратяване на изпарението), вторият електрод (въртящ се меден диск). При всяко преминаване на сигнала релето премества котвата на база на най-простия часовник механизъм, който обръща малко диска, унищожавайки контакта. Такъв кохерер е много по-чувствителен от прахообразен и можеше да се настрои, въпреки това, наличието на течност и грубостта на механизма го правят изключително чувствителен към търкаляне и разклащане.[1]
-
Първия изобретен радиокохерер -
Стативен кохерер -
Кохерер на Блондер
Източници редактиране
Литература редактиране
- Slaby, Adolphus, The New Telegraphy, Recent experiments in telegraphy with sparks. The Century Magazine. April, 1898. Pages 867 – 874.
- Hirakawa Institute of Technology(Japan), Coherer.
