Коце Ципушев

български революционер

Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Коце Ципушев
български революционер

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Димитър Ципушев
Съпруга Екатерина Ципушева
Коце Ципушев в Общомедия

БиографияРедактиране

Коце Ципушев е роден в Радовиш na 17 април 1877 г. в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 г. с четиринадесетия випуск.[2] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.[3]

През 1899 г. постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 г. продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година[4] се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 г. заминава за Костур, където е учител в българското училище.[5] Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 г. В 1905 г. е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.[6] През март 1906 г. властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

 
Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.
 
Гробът на Цупушев в Централни софийски гробища.

В 1913 г. след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 г. е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 г. е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.[7]

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20-годишна присъда.[8] Излиза от затвора в 1937 г.

Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 г. е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация[9]. През 1943 г. в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 г. е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 г.[10][11]

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев - внук. Спомените му са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 г. спомените са преиздадени и в София.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Ципушев
 
Мария Ципушева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 — 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 — 1968)
 
Христо Ципушев
 
В. Ципушев
 
Вангелия Дацева
 
Ташо Дацев
(1865 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Ципушев
 
 
 
Кирил Ципушев
(1907 — 1928)
 
Методи Ципушев
(1891 — ?)
 
 
 
Димитър Ташев
(1887 — 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Ципушев
(1924 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
Нада Ципушева
(р. 1958)


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985). Охрид, Полар, 1995. с. 282.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  5. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  6. Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 148.
  8. Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
  9. Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 510.