Коце Ципушев
Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Коце Ципушев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Ципушев |
| Братя/сестри | Христо Ципушев |
| Съпруга | Екатерина Ципушева |
| Коце Ципушев в Общомедия | |
Биография
редактиранеКоце Ципушев е роден в Радовиш на 17 април 1877 година в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 година продължава обучението си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун.
В спомените си Ципушев пише:
| „ | Прѣзъ лятото на 1895 [в двата ръкописни варианта е посочена 1896], следъ завършването на 5-тия класъ, се завърнахъ на почивка въ Радовишъ. Тази ваканция бѣ решителна за по-нататъшния ми животъ, тъй като учительтъ Димитъръ Шатоевъ ме посвети в тайнитѣ на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Отъ този мигъ азъ влѣзохъ въ редицитѣ на българскитѣ македонски борци.[3] | “ |
В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година с четиринадесетия випуск.[4] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.[5]
През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година[6] се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище.[7] В Костур е част от Костурското градско началство на ВМОРО.[8] Арестуван е от властите и лежи в Битоля до април 1904 година. В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.[9] През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.
През 1911/1912 година преподава в Скопското българско педагогическо училище.[10]
В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.[11]
След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 година е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменена по-късно с 20-годишна присъда.[12] Излиза от затвора в 1937 година.
Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация.[13] Кмет е на Подареш между 23 май 1942 и 9 септември 1944 година.[14] През 1943 година в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година.[15][16]
Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев – внук.
Памет
редактиранеНа Коце Ципушев е наречена улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).
Спомените му са адаптирани на македонската литературна норма и издадени в Скопие през 2003 година от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.
Родословие
редактиране| Димитър Ципушев | Мария Ципушева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Ципушева (1879 — 1967) | Коце Ципушев (1877 — 1968) | Христо Ципушев (? — 1924) | В. Ципушев | Вангелия Дацева | Ташо Дацев (1865 — 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Ципушев | Кирил Ципушев (1907 — 1928) | Методи Ципушев (1891 — ?) | Димитър Ташев (1887 — 1966) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Ципушев (1924 — ?) | Нада Ципушева (р. 1958) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943.
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 369.
- ↑ Чернев, Чавдар. Някогашните книжовници разказват. Част първа. По дирите на Михаил Шатоев. София, Авангард Прима, 2005. ISBN 954-323-067-6. с. 116.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985). Охрид, Полар, 1995. с. 282.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 322.
- ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
- ↑ Училищното дело в град Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // Илюстрация Илиндень 9 (89). Илинденска организация, ноември 1937. с. 11.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 148.
- ↑ Ташевъ, Д. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 - 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
- ↑ Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 510.