Кочанска река (България)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кочанска река.
Кочанската река[1] или Жижевската,[2] Жижовската река[3] е река в Югозападна България, област Благоевград, Община Сатовча, десен приток на река Доспат. Дължината ѝ е 15,7 км, като отводнява част от южните склонове на рида Дъбраш в Западните Родопи.
| Кочанска | |
 Кочанската река при „Жижевския мост“ | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Благоевград Община Сатовча |
| Дължина | 15,7 km |
| Начало | |
| Място | рида Дъбраш Западни Родопи |
| Координати | |
| Надм. височина | 1286 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Доспат → Места → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 585 m |
Географско описание редактиране
Реката извира от карстов извор северно от село Кочан. Тя преминава през центъра на село Кочан, покрай село Жижево и се влива отдясно в река Доспат, на 585 м н.в., на 1 км преди последната да навлезе в гръцка територия. По цялото си протежение реката тече в дълбока, слабо залесена и ерозирана долина.
Реално началото на реката се намира доста по на север в местността Чарджик и се казва Кору дере, но в местността Събътъка (на турски сух – вода и баттъ – потъвам) реката се влива в няколко езера, които видимо не се оттичат. По пещери и тунели на около два километра по на юг в местността Изора водата от реката се появява отново в дъното на 104-метрова пещера.[1] Експериментално е установено, че на водата са нужни 10 часа, за да се придвижи от езерата в местността Събътъка до пещерата Изора. Освен на Изора, водата излиза отново на повърхността и чрез още два по-големи извора.[4]
Водата е издълбала множество пещери и канали в меката варовикова скала. По-известни са феномените Меча дупка и Янина къща. Голяма част от извиращата вода е каптирана и се използва за домакинските нужди в село Кочан.
Преди години, капацитетът на основния извор е бил 120 л/с, но днес той е значително по-малък. В миналото реката е била пълноводна и има вероятност да се е използвала за транспорт на дървен материал. Днес, в по-голямата част от годината, реката е пресъхнала. Южно от село Кочан е силно замърсена с отпадъци. В реката няма риба, освен в най-долното ѝ течение.
Притоци редактиране
Кочанската река има няколко по-големи притока, както и множество дерета и чешми, които се оттичат към реката. Някои от по-големите притоци на Кочанската река са:
- Марулевска река
Реката води началото си от местността Мараша, като коритото ѝ се пълни предимно от няколко мочурливи места, както и от няколко чешми в местността. След около 3 километра реката достига до село Ваклиново и минава покрай блатистата местност „Фърлеото“. Влива се в Кочанската река в местността „Жижовския мост“ и има обща дължина приблизително 7,5 километра.
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б Искренов, Андон. Кочан. София, Културно-просветен център „Васил Априлов“, 1995. ISBN 954-852-803-7. с. 6.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 334.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981
- ↑ Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземни води (DOC) // Bulgarian Caves – Пещери в България. с. 26-30. Архивиран от оригинала на 2007-01-10. Посетен на 2008-10-12.
Външни препратки редактиране
- Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземни води (DOC) // Bulgarian Caves – Пещери в България. с. 26-30. Архивиран от оригинала на 2007-01-10. Посетен на 2008-10-12.
- Кочанската река в GeoNames
- ((en)) Модел на карстовата система в Кочан Архив на оригинала от 2011-09-19 в Wayback Machine.
