Крайници (община Чашка)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Крайници.

Крайници (на македонска литературна норма: Крајници) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Крайници
Крајници
— село —
Христос Вседържител от тавана на „Свети Никола“, XIX век
Христос Вседържител от тавана на „Свети Никола“, XIX век
North Macedonia relief location map.jpg
41.5708° с. ш. 21.7781° и. д.
Крайници
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 601 m
Население 15 души (2002)
Пощенски код 1413
МПС код VE
Крайници в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено южно от Велес, в областта Клепа.

ИсторияРедактиране

В XIX век Крайници е село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ в Крайници е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крайници (Craïnitzi) е посочено като село с 56 домакинства и 260 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крайница има 600 жители, всички българи християни.[3]

Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крайници (Kraïnitzi) живеят 720 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Крайници са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Крайници (Krajnici) като българско християнско село.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Крайници
  •   Георги Вардарски (1895 - 1922), български революционер от ВМРО,[7] загинал заедно с Любомир Весов
  •   Иван Андов (? – 1920), български свещеник и революционер
  •   Иван Гьошев (1879 – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев[8]
  •   Иван Крайничанец (1869 – 1945), български фармацевт
  •   Лазо Беглер, български революционер
  •   Лазо Костов (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[9]
  •   Павле Игновски (1921 – 2002), югославски партизанин и деец на НОВМ

БележкиРедактиране

  1. Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 - 181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120 – 121. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 68.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56