Кралски пингвин

	Кралски пингвин
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Пингвиноподобни (Sphenisciformes)
семейство:	Пингвини (Spheniscidae)
род:	Императорски пингвини (Aptenodytes)
вид:	Кралски пингвин (A. patagonicus)
	Научно наименование
	Aptenodytes patagonicus J. F. Miller, 1778
	Разпространение
	Кралски пингвин в Общомедия
	[ редактиране ]

Кралският пингвин (Aptenodytes patagonicus) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови. Заедно с подобния вид Императорски пингвин формира рода Императорски пингвини. Кралският пингвин е вторият най-голям пингвин след императорския.

Физически характеристики

Средна дължина на тялото 85-95 см. Тегло 11-17 кг, като мъжките тежат около 16,5 кг, а женските – 14,3 кг, като това зависи от стреса, на който са подложени. Ефект може да окажат отглеждането на малките и отдалечеността от храна. Между различните популации съществуват много големи различия в размерите, като има доказателство, че колониите са генетически изолирани.

Възрастните имат оранжево-жълта ивица в долната част на врата. Гърбът им е сивкаво-черен. Много сходна окраска има с императорския пингвин, който обаче много рядко може да се срещне извън Антарктида. От двете страни на шията има по едно оранжево петно (при императорския пингвин са жълти), което е с ясно очертани граници. Освен това клюнът на кралския пингвин е по-голям.

Малките могат да надминат възрастните по големина. Кафяви са на цвят. Преди да се оперят, малките са покрити с гъст кафяв пух и били наричани „вълнени пингвини“ от първите изследователи.

Разпространение

Срещат се в северните части на Антарктида, в Огнена земя, на Фолкландските острови и на други острови в този район с умерен климат.

Съществуват два подвида: A. p. patagonicus и A. p. halli. Първият се среща на Фолкландските острови и Южна Джорджия, а вторият — в Индийския океан и южната част на Тихия океан.

Начин на живот и хранене

Храни се с дребна риба, крил, ракообразни и калмари. Хранят се на групи и както много други големи пингвини могат да стоят дълго време под вода.

Плуват със скорост 11 км/ч, като от водата скачат направо на скалите по брега. Когато са на суша обаче, те не подскачат като повечето пингвини, а бягат.

Хранят се веднъж на 14 дни, така че могат междувременно да загубят половината от теглото си. Техни естествени врагове са морският леопард, морелетниците, буревестниците и косатката.

Кралските пингвини, които не са достигнали полова зрялост или не се размножават, се отдалечават от гнездовите територии и се насочват към антарктическия полярен фронт (мястото, където се срещат повърхностните води на Антарктика и Субантарктика). Там те се хранят с калмари и риба. Могат да се гмуркат 200 м дълбочина, за да ловуват.

Размножаване

Aptenodytes patagonicus

Съществуват 2 млн. брачни двойки. Размножават се на големи колонии на много субантарктически острови (между 46° и 55°). Някои от тях са о-вите Крозет, Принц Едуард, Кергелен, Южна Джорджия и Маккуори. Снасят яйца в периода ноември-април, но в колониите има малки на всякаква възраст. Повечето възрастни отглеждат потомство две от общо три последователни години. Размножителният цикъл отнема не по-малко от 14 месеца.

Женският пингвин снася едно белезникаво яйце, което се мъти от двамата родители за 54 дни. Слагат яйцето под своя корем, докато мътят.

Допълнителни сведения

В началото на 20 век популацията кралски пингвини на о-в Маккуори е почти изтребена от китоловци, които ги използвали за храна, мас и кожи. Застрашени са от изчезване.

Бележки

↑ Aptenodytes patagonicus (J. F. Miller, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

Източници

Морска фауна: Пингвини. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 27-28. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)

Външни препратки

Снимки Архив на оригинала от 2005-09-04 в Wayback Machine.

[1] Aptenodytes patagonicus (J. F. Miller, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1]