Тази статия е за историческото кралство (927 – 1707). За съвременната съставна страна вижте Англия.

Кралство Англия (на английски: Kingdom of England) е бивше кралство на Британските острови, просъществувало от 927 г. до 1707 г.

Кралство Англия
Kingdom of England
927 – 1707
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Dieu et mon droit"
Бог и моето право
Земите, които обхваща Кралство Англия
Земите, които обхваща Кралство Англия
КонтинентЕвропа
СтолицаУинчестър (до 1066 г.)
Уестминстър (от 1066 г.)
Официален език
Религия
Форма на управление
Монарх
802 – 839Егбърт Уесекски (първи)
1702 – 1707Анна (последен)
Законодателна власт
Площ
Общо (1707)151 000 km2
Население
По оценка от 17075 750 000
Валута
Предшественик
Уесекс Уесекс
Кралство Мърсия Кралство Мърсия
Кралство Източна Англия Кралство Източна Англия
Кралство Нортъмбрия Кралство Нортъмбрия
Княжество Уелс Княжество Уелс
Наследник
Кралство Великобритания Кралство Великобритания
Днес част отОбединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство
Кралство Англия в Общомедия

В апогея на своето развитие кралство Англия завзема 2/3 от остров Великобритания (включвайки днешните Англия и Уелс), както и няколко по-малки острова. Кралството граничи с Кралство Шотландия на север, а столицата на правителството и седалището на главната кралска резиденция е гр. Уинчестър, макар че Уестминстър и Глостър имат почти същия статут, като Уестминстър постепенно набира влияние.

Племена в Англия и Уелс ок. 600 г.

Англия като държава започва своето развитие през IX век или X век. Често нейният произход се проследява чак до англосаксонските заселници на Британия и хептархията от малки кралства, които впоследствие се обединяват.

История редактиране

Англосаксонски период редактиране

Англосаксонският период обхваща историята на Англия от края на Римска Британия и последвалото създаване на англосаксонски кралства до норманското нашествие през 1066 г. V и 6 век са известни като „тъмните векове“. Към края на VIII век във Великобритания пристигат викингите, което довежда до редица промени.

Норманска Англия редактиране

Средновековен Уелс е под властта на разни местни княжества. Когато жадните за земя нормани нахлуват в Англия, започват да притесняват сравнителното слабите уелски граници и традиционно разединените уелсци се обединяват около водачи като Лиуелин Велики. Норманското нашествие в Уелс от 1067 – 1283 г. поставя автономията на Уелс на сериозно изпитание.

Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е крал Едуард I. За да омиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син на монарха да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. Политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено със закон от 1536 г.

Средновековие редактиране

Средновековните английски крале от династията Плантагенет правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Тя обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12 – 15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война[1].

Кралете от династията Тюдор са сред най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в Кралство Англия през 1535 – 1542 г.[2], а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона[3] В Северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия.[4]. Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура.[5] След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции.[6][7]. В средата на 17 век и 3-те кралства участват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република[8][9].

Републиканско управление редактиране

Страната има 2 периода на републиканско управление през XVII век: 1649 – 1653 г. и 1659 – 1660 г., а в промеждутъка Оливър Кромуел налага военна диктатура.

Макар че монархията е възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се серия от закони, които формират една неписана Конституция на Великобритания, установяваща конституционна монархия и парламентарна система[10]. По време на този период се поставят основите на английското надмощие по море и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка[11][12].

В началото на ХVIII век Англия се обединява със съседното Кралство Шотландия и е създадено Кралство Великобритания (1707 – 1801), което през 1801 г. става основа на Обединеното кралство. Днес Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия са негови съставни страни в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Столица редактиране

Град Уестминстър (днес квартал на Лондон, става де факто столица от началото на XII век. По този начин Лондон служи за столица на Кралство Англия, след това на Кралство Великобритания и до днес е столица на Обединеното кралство.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Keen, Maurice. „The Hundred Years War“. BBC History
  2. British History in Depth – Wales under the Tudors // BBC History, 5 ноември 2009. Посетен на 21 септември 2010.
  3. Nicholls, Mark. A history of the modern British Isles, 1529 – 1603: The two kingdoms. Oxford, Blackwell, 1999. ISBN 9780631193340. с. 171 – 172.
  4. Canny, Nicholas P. Making Ireland British, 1580 – 1650. Oxford University Press, 2003. ISBN 9780199259052. с. 189 – 200.
  5. The Reformation in England and Scotland and Ireland: The Reformation Period & Ireland under Elizabth I, Encyclopædia Britannica Online.
  6. Ross, D. (2002). Chronology of Scottish History. Glasgow: Geddes & Grosset. p. 56. ISBN 1-85534-380-0
  7. Hearn, J. (2002). Claiming Scotland: National Identity and Liberal Culture. Edinburgh University Press. p. 104. ISBN 1-902930-16-9
  8. English Civil Wars. Encyclopædia Britannica Online.
  9. Scotland and the Commonwealth: 1651 – 1660 // Archontology.org, 14 март 2010. Посетен на 20 април 2010.
  10. Lodge, Richard. The History of England – From the Restoration to the Death of William III (1660 – 1702). Read Books, 2007, [1910]. ISBN 9781406708974. с. 8.
  11. Tudor Period and the Birth of a Regular Navy // Royal Navy History. Institute of Naval History. Архивиран от оригинала на 2011-11-03. Посетен на 24 декември 2010.
  12. Canny, Nicholas. The Origins of Empire, The Oxford History of the British Empire Volume I. Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-924676-9. Посетен на 1 май 2011.