Кралство Бавария (на немски: Königreich Bayern) е образувано през 1806 г. след издигането на Курфюрство Бавария на кралство с крал Максимилиан I Йозеф, първият баварски крал. Столица е град Мюнхен. Съществува до 1918 г., когато неговият монарх заради ноемврийската революция в Бавария през края на Първата световна война трябва да напусне трона.

Кралство Бавария
Königreich Bayern
— монархия —
18061918
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Бавария в състава на Германската империя
Бавария в състава на Германската империя
КонтинентЕвропа
СтолицаМюнхен
Официален езикбаварски
Религиякатолицизъм, протестантство
Форма на управлениемонархия
ДинастияВителсбахи
История
Основаване1806
Установяване на границите1814
Присъединяване към Германска империя1871
Ноемврийска революция1918
Площ
75,865 km2
Население
Преброяване6.176.057 (1900)
6.524.372 (1910)
Предшественик
Курфюрство Бавария Курфюрство Бавария
Наследник
Германска империя Германска империя
Баварска съветска република Баварска съветска република
Днес част отГермания
Кралство Бавария в Общомедия

След свалянето на баварския крал се създава Баварска съветска република (7 април – 2 май 1919), след това Свободна държава Бавария с министър-президент Курт Айзнер.

Бавария е кралство повече от 100 години, между периода от 18 януари 1806 до 8 ноември 1918 г. Шестте баварски владетели с кралски сан управляват страната като конституционни монарси. Първият баварски крал е Максимилиан I Йозеф, дължащ кралската си власт на съюза си с френския император Наполеон I.

История редактиране

На 18 януари 1806 г. курфюрство Бавария е издигнато в кралство. Курфюрст Максимилиан IV Йозеф става крал Максимилиан I Йозеф. На 12 юли 1806 г. Бавария влиза в Рейнската конфедерация. Наполеон I цели превръщането на Бавария в „трета сила“ между Австрия и Прусия. [1]

След анексията на множество, дотогава самостоятелни територии в Стара Бавария, Франкония и Швабия възниква държавната територия на кралството. Кралят и най-вече управляващият министър Максимилиан фон Монжела създават основите за модерната държава Бавария по примера на Франция: равнопоставеност пред закона, премахване на данъчните привилегии, реорганизация на администрацията с добре образовани и щатно платени професионални чиновници и въвеждане на религиозна търпимост, необходима заради изповядваното в присъединените територии протестантство. Процесът завършва с приемането на конституцията от 1818 година. [1]

Вследствие на реформите кралят бива подпомаган от петима министри – на външните работи, вътрешните работи, финансите, правосъдието и вероизповеданията. Страната бива разпределена административно на кръгове, като във всеки кръг има държавни служители. По силата на конституцията от 1818 г. кралят има изпълнителната власт, но тя е ограничена от двукамарен парламент, който има правомощието да гласува бюджета. [1]

По силата на Парижкия договор от 28 февруари 1810 г. към Бавария се присъединяват Залцбург, Берхтесгаден, Инфиртел, марктграфство Байройт и Регенсбург. Така общата площ на кралството става 96 000 km², а населението – 3 200 000 души. [2]

При влизането на Бавария в Германската конфедерация през 1815 г. страната връща на Австрия завладените от нея през 1805 и 1809 г. територии. [1]

Крал Лудвиг I връща в Бавария всички прогонени от Монжела църковни ордени, с изключение на йезуитския. [3]

През 1830 г., след Френската революция, в Бавария има вълна от брожения и бунтове. Либералите, които са мнозинство в парламента, гласуват намаляване на бюджета за големи строежи, което представлява пряк конфликт с краля. Студентски сдружения обявяват желанието си за германска република. От 1837 до 1847 г. министър-председател е Карл фон Абел. [4]

В началото на 1848 г. Лудвиг I абдикира в полза на сина си, Максимилиан II. Поради протести на 16 март са въведени реформи като принципа за министерската отговорност, премахване на цензурата, въвеждане на народни съдебни състави и съдебна реформа. На 23 април 1849 г. баварското правителство отказва да признае Обединителната конституция, предвиждаща императорска власт над Пфалц. Фридрих Вилхелм IV отказва да поеме контрола над Пфалц и на 10 май въстанието на Пфалц е потушено с помощ от пруската армия. [5]

След смяната на краля окончателно е премахната наследствената система в селата, а съдебните и полицейските функции са прехвърлени от аристокрацията на държавата. Цензът за право на гласуване е намален, като по този начин голяма част от баварското население получава право на глас. [5]

През втората половина на 19 век е премахната феодалната система. Изградени са железопътни линии, като първата е между Нюрнберг и Фюрт. Столицата е свързана с Виена. [6]

През юни 1865 г. Бавария застава на страната на Австрия в Германо-датската война. На 3 юли австрийската армия претърпява поражение и Бавария е принудена да сключи съюзнически договор с Прусия на Ото фон Бисмарк, посредством който става зависима от Прусия. Във Френско-пруската война Бавария застава на страната на Прусия и на 23 ноември 1870 г. Бавария влиза в Германската империя. По този начин Бавария губи част от суверенитета си, предавайки дипломацията и отбраната в ръцете на империята. Правосъдието, полицията, образованието, вероизповеданията, пряката данъчна система и земеделието остават под баварски контрол. [7]

По времето на т.нар. културкампф в Бавария не биват приложени репресии, за разлика от останалата част от Германската империя. Министър-председателят Йохан фон Луц организира свалянето от власт на крал Лудвиг II Баварски, изпълнено на 10 юни 1886 г. [8]

Бавария участва в Първата световна война с 900 000 войници. Крал Лудвиг III цели присъединяване на Елзас-Лотарингия, частта от Пфалц на десния бряг на Рейн и Белгия. По време на войната се развива създаденото през 1913 г. предприятие за производство на самолетни двигатели, което ще бъде преименувано на БМВ. На 19 юли 1917 г. социалдемократическата партия, Централната партия и една от либералните партии гласуват резолюция за примирие в Райхстага. Към края на войната се стига до гладуване на населението. [9]

На 7 ноември 1918 г. Лудвиг III освобождава държавните служители от клетвата им за вярност и бяга в Австрия. Бавария престава да бъде монархия. [10]

Крале на кралство Бавария редактиране

 
Паметник на Максимилиан II, трети крал на Бавария

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 96 – 105.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 93 – 99.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 121.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 125 – 128.
  5. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 131 – 133.
  6. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 136.
  7. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 145 – 148.
  8. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 150 – 153.
  9. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 181 – 185.
  10. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 187 – 193.

Външни препратки редактиране