Крал на Шотландия

Тази страница е списък на кралете на Шотландия от обединението на кралствата на Алба от Кенет Макалпин през 843 г. до обединението на Шотландия и Англия от кралица Анна през 1707 г.

Алпин редактиране

Царуването на краля на пиктите Кенет Макалпин в средата на ІХ век се смята за началото на династията на Алпин в Шотландия. Още в началото, династията е разделена в два лагера, а короната, щом се отдаде възможност при смъртта на крал от единия, най-често в битка или убит от претендент, се прехвърляла в другия. Малкълм II, последният от династията Алпин, успешно разгромява противниците си и, самият той останал без мъжки наследници, завещал короната на сина на дъщеря си, Дънкан, който на свой ред основал династията Дънкелд.

Име	Роден	Управлява от	Семейство	Управлява до	Починал
Кенет I Мак Алпин (Coinneach I mac Alpein) (Кенет Завоевателя)	около 820	около 843	Син на Алпин, крал на пиктите поне 3 деца	13 февруари 858 г.	13 февруари 858 г. Замъка Кинбелачир, близо до Скоун
Доналд I Мак Алпин (Domhnall mac Alpein)	812 г.	13 февруари 858 г.	Син на Алпин, крал на пиктите брат на Кенет I 1 син?	13 април 862 г.	13 април 862 г. вероятни Кинбелачир, близо до Скоун
Константин I Мак Кенет (Coiseam I mac Choinnich)	-	13 април 862	Син на Кенет I Шотландски поне 1 дете	877 г.	877 г. вероятно Атхол
Аед Мак Кенет (Aodh mac Choinnich)	преди 858 г.	877 г.	Син на Кенет I Шотландски поне 1 дете	878 г.	878 г. Статхалан
Гирик Мак Донълд (Griogair mac Dhunghail)	-	878	Син на Доналд I Шотландски	889	-
Екхед мак Рюн (оспорвано царуване)	-	878	Внук на Кенет I Шотландски	889	-
Доналд II Мак Константин (Domhnall mac Choiseim) (Доналд Лудия)	-	889	Син на Константин I Шотландски 1 дете	900	900 Форес или замъка Дънотар
Константин II Мак Аед (Coiseam mac Aoidh)	преди 879	900	Син на Аед Шотландски поне 3 деца	943 (абдикира)	952 Сейнт Андрюс, Файф
Малкълм I Мак Доналд (Maol Chaluim mac Dhomhnail)	преди 900	943	Син на Доналд II Шотландски 2 деца	954	954
Индулф Мак Константин (Iibuld mac Causantin)	-	954	Син на Константин II Шотландски 4 деца	962	962 Кълен или манастира в Сейнт Андрюс
Дуб Мак Малкълм (Dub mac Mhaol Chaluim) (Дуб Бурния)	-	962	Син на Малкълм I Шотландски 1 дете	967	967 Форес
Кокин Мак Индулф (Cuilen mac Iibuild) (Кулен Белия)	-	967	Син на Индулф Шотландски 1 дете	971	971 Южен Ланаркшър
Емлеб Мак Индулф (Amhlaigh mac Iibuild)	-	973	Син на Индулф Шотландски	977	977
Кенет II Мак Малкълм (Coinneach mac Mhaol Chaluim) (Кенет Братоубиеца)	преди 954	971	Син на Малкълм I Шотландски 3 деца	995	995 Фетеркайрн
Константин Мак Кулен (Coiseam mac Chailean)	преди 971	995	Син на Кулен Шотландски	997	997
Кенет III Мак Дуб (Coinneach mac Dhuibh) (Кенет Кафявия)	967	997	Син на Дуб Шотландски 3 деца	25 март 1005	25 март 1005 Монзивейд
Малкълм II Мак Кенет (Maol Chaluim mac Choinnich) (Малкълм Унищожителя)	-	1005	Син на Кенет III Шотландски 2 деца ?	25 ноември 1034	25 ноември 1034 Гламис

Дънкелд редактиране

Дънкан наследява Малкълм II като крал, но след неуспешно и непопулярно царуване бил свален от братовчед си Макбет, който имал дълго и успешно царуване. Той е приятел на духовниците, множи църквите и олтарите, а през 1050 година дори отива на поклонение в Рим, където „сее пари като жито“. Печели много битки срещу англичаните. Последните обаче приемат на своя територия сина на Дънкан, Малкълм (Малкълм III) а той нахлува в Шотландия през 1057 година, за да си търси правата. В битката при Лънфанат, Хайдландс1057 – 1058 г. Макбет е убит ^[1]т заедно с доведения си син и наследник Лулах. Малкълм III се възкачва на трона. Със смъртта на Малкълм, брат му Доналд III завзема трона и изпраща децата на брат си в изгнание. Семейната вражда продължава в същия дух, като братя и братовчеди се избиват за властта над Шотландия или, за тези които не желаят братска кръв по ръцете си, се изпращали едни други в манастири, където да не си пречат. Чак при царуването на краля-реформатор Дейвид I короната започва да се предава по установения ред, от баща на син или от брат на брат.

Име	Роден	Управлява от	Семейство	Управлява до	Починал
Дънкан I Мак Кенет (Donnchaidh I mac Crionain) (Дънкан Болния)	-	25 ноември 1034	Внук на Малкълм II Шотландски женен веднъж: Сютен 2 деца	14 август 1040	14 август 1040 Елгин, Мъри
Макбет Мак Финлей (MacBheatha mac Fhionnlaigh) (Червения Крал)	около 1005	14 август 1040	Внук на Малкълм II Шотландски женен веднъж: Грюош Шотландска нямат деца	15 август 1058	15 август 1058 Лимфанан или Скоун
Лулах Мак Гил Комген (Lughlagh mac Gille Chomghain)	около 1030 Мъри	15 август 1057	Пра-правнук на Кенет III Шотландски	17 март 1058	17 март 1058 близо до Хънтли, Абърдийншър
Малкълм III Мак Дънкан (Maol Chaluim III mac Dhonnchaidh)	-	около април 1058	Син на Дънкан I Шотландски женен два пъти: Ингебьорг Финсдоттер 2 деца Маргарет Уесекс 8 деца	13 ноември 1093	13 ноември 1093 Алнуик, Нортхъмберланд, Англия
Диналд III Мак Дънкан (Domnhall III mac Dhonnchaidh)	преди 1040	1093	Син на Дънкан I Шотландски	1094	1099 Ангъс
Дънкан II мак Малкълм (Donnchadh II mac Maoil Chaluim)	преди 1060	1094	Син на Малкълм III Шотландски и Ингибьорг Финсдоттер женен веднъж: Етелреда от Нортхъмбрие 1 дете	12 ноември 1094	12 ноември 1094 Дънфърмлин
Едгар Мак Малкълм (Eagar mac Mhaoil Chaluim)	около 1074	1094	Син на Маклълм III Шотландски и Маргарет Уесекс неженен без деца	8 януари 1107	8 януари 1107 Единбург
Аластър I Мак Малкълм (Alasdair I mac Mhaoil Chaluim) (Аластор Свирепия)	около 1078 Дънфърмлин	1107	Син на Малкълм III Шотландски и Маргарет Уесекс женен веднъж: Сибила Нормандска нямат деца 1 незаконнороден син	23 април 1124	23 април 1124 Стърлинг
Дейвид I мак Малкълм (Dàibhidh I mac Mhaoil Chaluim) (Свети Дейвид)	1085	април/май 1124	Син на Малкълм III Шотландски и Маргарет Уесекс женен веднъж: Мод Хънтингтън 4 деца	23 май 1152	23 май 1152 Карлайл, Камбрия
Малкълм IV мак Хенри (Maol Chaluim IV mac Eanrig) (Малкълм Девата)	април/май 1141	24 май 1152	Вник на Дейвид I Шотландски Син на Кенри, херцог на Нортхамбрия неженен без деца	9 септември 1162	9 септември 1162 Джедбург, Роксбургшър
Уилям I Мак Хенри (Uilleim I mac Eanrig) (Уилям Лъвът)	около 1143 Хънтингтън, Хънтингтъншър, Англия	9 декември 1165	Внук на Дейвид I Шотландски син на Хенри, херцог на Нортхамбрия женен веднъж: Ерменгарг дьо Бомон 5 деца	4 декември 1214	4 декември 1214 Стърлинг, Шотландия
Аластър II Мак Уилям (Alasdair II mac Uilleim)	24 август 1198 Хадингтън, Източен Лоудиън	4 декември 1214	Син на Уилям I Шотландски и Ерменгарг дьо Бомон женен два пъти: Жана Английска нямат деца Мари де Курси 1 дете 1 незаконнородена дъщеря	6 юли 1249	6 юли 1249 Керера, Инър Хебридс
Аластър III Мак Аластор (Alasdait III mac Alasdair)	11 септември 1241 Роксбург, Роксбургшър	6 юли 1249	Син на Аластър II Шотландски и Мари де Курси женен два пъти: Маргарет Английска 3 деца Йоланда де Дрьо нямат деца	26 март 1286	26 март 1286 Кингхорн Нес, Файф

Ферхер редактиране

Последния крал от Дънкелд, Аластър III има три деца от първата си съпруга, двама сина и една дъщеря, Маргарет която венчае за норвежкия крал Ерик II, но до 1286 синовете му са мъртви. Дъщеря му Маргарет на свой ред оставила само единствено дете, също с името Маргарет, загива. Когато Аластър умира в злополука при яздене по-късно същата година, шотландските благородници признават най-близкия роднина на Аластър, неговата внучка, тригодишната норвежка принцеса Магарет Норвежка за кралица на Шотландия. Въпреки това Маргарет останала в Норвегия до есента на 1290 когато е изпратена за пръв път в своето кралство, но по време на пътуването тя се разболява и загива в Оркней.

Портрет	Име	Родена	Управява от	Претенция към трона	Управлява до	Починала
	Маргарет, Норвежката дева	април 1283 Норвегия	25 ноември 1285	Внучка на Александър III Шотландски	септември/октомври 1290	септември/октомври 1290 Оркнейски острови, Шотландия

Бейлиъл редактиране

Смъртта на Маргарет Норвежка води до криза в кралството. С нея наследниците на Уилям I изчезват, а очевиден наследник на трона няма. Тринадесет души изявяват претенции към трона, но най-силни били претенциите на двама души: Робърт Брус, херцог на Анандейл, внук на Дейвид Хънтингтън и брат на Уилям и Джон Бейлиъл, правнук на Хънтингтън. Шотландските благородници поканили за арбитър английския крал Едуард I. Той се възползва от ситуацията и ги принуждва да положат клетва за вярност пред самия него. В крайна сметка англичаните поставят марионетната фигура на Джон Бейлиъл, но гой се проявил като слаб и неспособен владетел и Едуард го принуждава да абдикира. Английският крал скоро започнал да планира бъдещо сливане на Шотландия с Англия. Синът на Джон, Едуард Бейлиъл е претендент за трона и с английска помощ управлява части от кралството между 1332 и 1356 г.

Портрет	Име	Роден	Управлява от	Претенция към трона	Управлява до	Починал
	Джон Бейлиъл, Празната наметка (Iain Balliol, Toom Tabard)	около 1249	17 ноември 1292	Внук на Дейвид Хънтингтън, брат на Уилям I	10 юли 1296 (абдикирал)	25 ноември 1314 Хеликур, Пикардия, Франция

Брус редактиране

За десет години Шотландия няма свой собствен крал, но шотландците масово отказват да положат клетва пред английския крал. Те вдигат въстание предвождени от Уилям Уолас и Ендрю де Морей, а по-след неговото потушване Ен, Робърт Брус (внук на претендента от 1292) излизат начело. Брус побеждава англиначите приз Банокбърн и извоюва независимостта на Шотландия. Той успява да се справи противниците си за трона и е коронован в Скоун под името крал Робърт I. Възкачването на новия крал се случва успоредно със смяната на жизнения и властен Едуард I с Едуард II. Тъй като новият владетел на Ангрия не притежава предприемчивостта на своя баща, то освобождаването на Шотландия от английско влияние значително се улеснява. В битката при Банокбърн през 1314 г. англичаните са разбити. В следващите години те са принудени да признаят независимостта на Шотландия през 1329 г.

След смъртта на крал Робърт, обаче ситуацията се променя – неговият син Дейвид е още дете и властта се упражнява от регент. Англичаните не пропускат възможността да нападнат и да си върнат властта. Едуард Бейлиъл, син на крал Джон се самокоронова за крал. С подкрепата на английските войски той печели решаващо сражение при Battle of Dupplin Moor през 1332 г.регентът, граф на Карик, е убит, невръстният Дейвид е прогонен във Франция а много шотландски благородници са пленени. В Шотландия избухва гражданска война между „колаборационисти“ и „патриоти“^[2].^[3] Едуард Бейлиъл предава значителна част от Южна Шотландия на Едуард III, (комуто се заклева във васална вярност), но удържа трона за кратко. Накрая той окончателно е прогонен в Англия^[4] (французите, които са традиционни съюзници на шотландците се намесват с военна сила). Крал Дейвид прекарва почти целия си живот в изгнание, първо свободен при съюзниците си във Франция, после затворен в Англия. Когато през 1371 г. умира, без да остави наследници, династията Брус изчезва.

Портрет	Име	Роден	Управлява от	Предци и семейство	Уптавлява до	Починал
	Робърт I Брус (Roibert I a Briuis) (Робърт Добрия)	11 юли 1274 Замъкът Търнбери, Айршир	25 март 1306	Пра-правник на Дейвид Хънтингтън, брат на Уилям I женен два пъти: Изабела от Мар нямат деца Елизабет де Берг 4 деца	7 юни 1329	7 юни 1329 Имението Кардос, Аргил анд Бют
	Дейвид II (Dàibhidh II a Briuis)	5 май 1324 Двореца Дънфърмлин, Дънфърмлин	7 юни 1324	Син на Робърт I и Елизабет де Берг женен два пъти: Жана Английски нямат деца Маргарет Дръмонд нямат деца	22 февруари 1371	22 февруари 1371 Единбургски дворец, Единбург

Стюарт редактиране

Герб на рода Стюарт

Наследник на Дейвид на шотландския трон е племенникът му Робърт, син на Марджъри Брус, дъщеря на Робърт Добрия. На 55-годишна възраст, Робърт II не е особено жизнен монарх. Същото важи и за неговият син Робърт III, страдащ от трайни увреждания след злополука. Те са последвани от множество регентства заради ранната възраст на кралете, довели до периоди на инерция, когато благородници узурпирали властта на короната, следвани от самостоятелно управление на краля, когато се обръщало внимание на проблемите от инертния период, или на по-трайни проблеми, останали от предишни царувания. Управлението на Шотландия става все по-трудно поради непокорството на благородниците. Опитът на Джеймс I да реши проблема с аристокрацията води до неговото убийство. Джеймс III е убит по време на гражданска война между него и благородниците, предвождани от собствения му син. Когато Джеймс IV е убит в битката при Флъден, съпругата му Маргарет Тюдор е избрана за регент. Тя, обаче е свалена от благородниците, а съпругата на Джеймс V Мари дьо Гиз успява да запази страната цяла за дъщеря си Мария Стюарт единствено разделяйки фракциите на благородниците и раздавайки солидни подкупи. Мария Стюарт най-напред е женена за френския принц Франсоа II (шотландците имат близки отношения с Франция дълго време) но той умира от заразява на кръвта. Това облекчава задачата на Мария, тъй като шотландския двор се страхува от бъдещо френско влияние и съответно – от това че така ще католицизма ще се наложи в Шотландия. Братът на Мария, лорд Джеймс, по известен като граф Мъри успява да я убеди, че ако тя спазва принцип на умерен протестантизъм в Шотландия ще ѝ бъде позволено да изповядва католицизъм като лична религия.

Първоначално Мария започва управлението си успешно и бързо печели любовта на поданиците си. Тя обаче не може да се омъжи без одобрението на братовчедка си Елизабет I., която се обявява за нейна настойница и и търси кандидати приемливи за английската корона. Гордиевият възел е разсечен, когато Мария се влюбва в Хенри Стюарт, лорд Дарнли и впоследствие се жени за него^[5] на 29 юли 1565 г.. За зла беда той се оказва крайно неподходящ за неин съпруг – вятърничав, любовчия, с един брак зад гърба си, а и най-лошото – католик. Мария скоро е принудена да избира между двама фаворити – него и граф Мъри. Тя прогонва втория, въпреки значителната помощ, която той и оказва във взимането на трона и управлението. Мъри вдига бунт, и Мария го обвинява в измяна. Тя печели сраженията на военния фронт, но фракцията на протестантите бързо реагира. Те се постарават да скарат Мария и лорд Дарнли. В двореца плъзва слух, че Мария има и друг фаворит – италианския секретар Давид Рично. На 9 март 1966 г. Рично е убит – уж случайно, но всъщност с подкрепата на Дарнли. Мария Стюарт се измъква от двореца, спасява се при верния ѝ васал Джеймс Хепбърн и повежда гражданска война със съпруга си. Но ако сватбата ѝ с Дарнли е грешка, то сватбата ѝ с Джеймс Хепбърн, лорд Бътуел е фарс. Той е пряко отговорен за смъртта на лорд Дарнли. Църквата веднага реагира наричайки този акт прелюбодеяние – тя взима за съпруг, убиеца на предния си мъж! Хугенотите реагират до един. Самата Мария предизвиква недоволството на аристократите както с недалновидните си бракове (с лорд Дарнли, а впоследствие и с граф Ботуел), така и със политическия си завой си от умерено изповядване на калвинизъм към католицизъм. ОТ този момент Мария Стюарт се забърква в поредица от сражения. Конфликтът се решава на 15 юни 1567 на възвишението Карбъри Хил, на 8 км от Единбург,. Там тя е пленена от протестанските лордове и абдикира в полза на сила си. Протестанската аристокрация търси полубратът на Мария Стюарт, граф Мъри за регент. Тя с изненада открива, че той не се държи като роднина. Принудена е да бяга, от затвора си и да отхвърли абдикацията. След нови сражения, обаче на 13 май същата година обаче е изненадана от войските на противника, южно от Лангсайд Пленена е от англичаните и е принудена отново да е принудена да абдикира – този път окончателно! Тя е изпратена в затвор в Англия, където обаче е обвинена в измяна срещу английската кралица Елизабет I и екзекутирана през 1567. С нейната абдикация нейният едногодишен син Джеймс VI става крал.

Крале на Шотландия редактиране

Име	Родена	Управлява от	Семейство	Управлява до	Починала
Робърт II (Roibert II Stiùbhairt)	2 март 1314 Пейзли, Ренфрушър	22 февруари 1371	Внук на Робърт I Брус Син на Уолтър Стюарт и Марджъри Брус женен два пъти: Елизабет Мур поне 10 деца Еуфемия де Рос 5 деца	19 април 1390	19 април 1390 Замъка Дънбоналд, Айршир
Робърт III, Куция Крал (Roibert III, An Righ Bhagaigh)	около 1337	19 април 1390	Син на Робърт II и Елизабет Мур женен веднъж: Анабела Дръмонд 6 деца	4 април 1406	4 април 1406 Замъкът Ротсел, ов. Бют, Бютшир
Джеймс I (Seumas I)	10 декември 1394 Замакът Дъмфърмлин, Файф	4 април 1406	Син на Робърт и Анабела Дръмонд женен веднъж: Джоан Бофор 8 деца	21 февруари 1437	21 февруари 1437 Блекфрайърс, Пърт
Джеймс II (Seumas II)	16 октомври 1430 Холирудското абатство, Единбург	21 февруари 1437	Син на Шеймъс I и Джоан Бофор женен веднъж: Мария Гелдерландска 7 деца	3 август 1460	3 август 1460 замъкът Рохсбург, Рохсбургшир
Джеймс III (Seumas III)	10 юли 1451 Дворците Стърлинг или Св. Ендрю	3 август 1460	Син на Шеймъс II и Мария Гелдерландска женен веднъж: Маргарет Датска 3 деца	11 юни 1488	11 юни 1488 Битката при Соучибърн
Джеймс IV (Seumas IV)	17 март 1473 Замъкът Стърлинг, Стърлинг	11 юни 1488	Син на Джеймс и Маргарет Датска женен веднъж: Маргарет Тюдор 4 деца	9 септември 1513	9 септември 1513 Битката при Флъден Филд, Нортъмберланд
Джеймс V (Seumas V)	10 април 1512 Замъкът Линлитгоу, Западен Лоудиън	9 септември 1513	Син на Джеймс и Маргарет Тюдор женен два пъти: Мадлен Валоа нямат деца Мари дьо Гиз 3 деца	14 декември 1542	14 декември 1542 Фолкландски дворец, Файф
Мария Стюарт (Mairi I)	8 декември 1542 Замъкът Линтгроу, Западен Лоудиън	14 декември 1542	Дъщеря на Джеймс и Мари дьо Гиз женена три пъти: Франсоа II Френски нямат деца Хенри Стюарт, лорд Дарнли 1 дете Джеймс Хепбърн нямат деца	24 юли 1567 (детронирана)	8 февруари 1587 Дворецът Фортерингрей, Нортхамптъншир, Англия (екзекутирана)
Джеймс VI (Seumas VI) (Джеймс I Английски)	19 юни 1566 Единбургски дворец, Единбург	24 юли 1567	Син на Мария Стюарт и Хенри Стюарт, лорд Дарнли женен веднъж: Анна Датска 4 деца	27 март 1625	27 март 1625 Теобалд Хаус, Хартфордшър, Англия

Крале на Шотландия и Англия редактиране

Име	Роден	Управлява от	Семейство	Управлява до	Починал
Джеймс VI (Seumas VI)	19 юни 1566 Единбургски дворец, Единбург	24 март 1603	Правнук на Хенри VII Английски и Елизабет Йорк Син на Мария Стюарт и Хенри Стюарт, лорд Дарнли женен веднъж: Анна Датска 4 деца	27 март 1625	27 март 1625 Теобалд Хаус, Хартфордшир, Англия
Чарлз I (Teàrlach I) (Чарлз Мъченикът)	19 ноември 1600 Дворецът Дънфърмлин, Дънфърмлин, Шотландия	27 март 1625	Син на Джеймс VI и Анна Датска женен веднъж: Хенриета Френска 7 деца	30 януари 1649	30 януари 1649 пред Банкетната къща, Уайтхол, Лондон (екзекутиран)
Чарлз II (Teàrlach II)	29 май 1630 Дворец Сейнт Джеймс, Лондон	30 януари 1649	Син на Чарлз I и Хенриета Френска женен веднъж: Катарина де Браганса нямат деца поне 8 незаконнородени деца	януари 1651 (детрониран)	6 февруари 1685 Уайтхол, Лондон

Английска революция редактиране


	Оливър Кромуел (Oliver Cromwell)	25 април 1599 Хънтингтън, Кембриджшир, Англия	16 декември 1653	Водещ английски революционер първи Лорд-протектор	3 септември 1658	3 септември 1658 Уайтхол, Лондон
	Ричард Кромуел (Richard Cromwell)	4 октомври 1626 Хънтингтън, Кембриджшир, Англия	3 септември 1658	Син на Оливър Кромуел Втори Лорд-протектор	25 май 1659	12 юли 1712 Честхънт, Хартфордшир, Англия

Реставрация редактиране

Име	Роден а	Управлява от	Семейство	Управлява до	Почина а
Чарлз II (Tearlach II)	29 май 1630 Двореца Сейнт Джеймс, Лондон	29 май 1660 (признат от Парламента)	Син на Чарлз I и Хенриета Френска женен веднъж: Катарина де Браганса нямат деца поне 8 незаконнородени деца	6 февруари 1685	6 февруари 1685 Уайтхол, Лондон
Джеймс VII (Seumas VII) (Джеймс II Английски)	14 октомври 1633 Дворец Сейнт Джеймс, Лондон	6 февруари 1685	Син на Чарлз I и Хенриета Френска женен два пъти: Ан Хайд 5 деца Мария Моденска 2 деца	11 декември 1688	16 септември 1701 Сен Жермен ан Ле, Франция
Мери II (Mairi II)	30 април 1662 Двореца Сейнт Джеймс, Лондон	13 февруари 1689	Дъщеря на Джеймс VII и Ан Хайд женена веднъж Уилям Орански нямат деца	28 декември 1694	28 декември 1694 Дворец Кенсингтън, Лондон
Уилям II Орански (Uilleam II Orains) (Уилям III Английски)	14 ноември 1650 Биненхоф, Хага, Холандия	13 февруари 1689	Внук на Чарлз I и Хенриета Френска Първи братовчед и съпруг на Мери II	8 март 1702	8 март 1702 Дворец Кенсингтън, Лондон
Анна Стюарт (Anna Stiubhairt)	6 февруари 1665 Дворец Сейнт Джеймс, Лондон	8 март 1702	Дъщеря на Джеймс VII и Мария Моденска женена веднъж: принц Джордж Датски 17 деца	1 май 1707	1 август 1714 Дворец Кенсингтън, Лондон

През 1707 Шотландия е обединена с Англия, с която от 1603 се намира в лична уния. Кралица Анна и нейните наследници стават крале на Великобритания, а по-късно, през1801, след обединение с Ирландия – крале на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.

Претенденти за трона редактиране

Стюарт-Якобинска партия редактиране

Дори и след абдикирането си Джеймс VII продължава да изявява претенции към трона на Шотландия, Англия и Ирландия. След смъртта му през 1701 синът му Джеймс Франсис Стюарт продължава претенцията, наричайки се Джеймс VIII Шотландски и III Английски, който дори и след сливането на Англия и Шотландия продължил с претенциите, а след смъртта на сестра му кралица Анна през 1714 се завъръща в Шотландия, за да си върне трона. След неуспеха си се завъръща в Италия. Тридесет години по-късно синът на Джеймс VIII, Чарлз Едуард Стюарт, също не успява в тази задача. Със смъртта на Чарлз и неуспешните претенции на Хенри Бенедикт Стюарт, брат на Чарлз, и двамата умират без наследници и родът Стюарт се прекъсва.

Име	Роден	Начало на претенция	Претенция към трона	Край на претенция	Починал
Джеймс VIII (Seumas VIII) (Джеймс II Английски)	10 юни 1688 Двореца Сейнт Джеймс, Лондон	16 септември 1701	Син на Джеймс VII и Мария Моденска брат на Мери и Анна	1 януари 1766	1 януари 1766 Палацо Мути, Рим (в изгнание)
Чарлз III (Tearlact III) (Хубавият принц Чарли)	31 декември 1720 Палацо Мути, Рим	1 януари 1766	Син на Джеймс VIII и Мария Собиеска	31 януари 1788	31 януари 1788 Палацо Мути, Рим (в изгнание)
Хенри I (Eanrigh I) (Хенри XI Английски)	11 март 1725 Рим	31 януари 1788	Син на Джеймс VIII и Мария Собиеска брат на Чарлз III	13 юли 1807	13 юли 1807 Фраскати, Рим (в изгнание)