Красимир Дамянов
Красимир Радоев Дамянов е български писател.
| Красимир Дамянов | |
|---|---|
| български писател | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет по архитектура, строителство и геодезия |
| Литература | |
| Жанрове | роман, разказ |
| Известни творби | „Дяволски нокът“ (1985) „Дневникът на една пеперуда“ (2008) |
| Семейство | |
| Съпруга | Саша Дамянова[1] |
| Деца | Радой, Дима[1] |
БиографияРедактиране
Роден е на 25 март 1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в Инженерно-строителния институт (ИСИ) (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата.[2]
Не е запомнено, нито отбелязано някъде негово забележително постижение като инженер конструктор, но следва да се спомене подмяната на дървения гредо-подпорен скелет на Ламартиновата къща в Пловдив изцяло със стоманени профили вместо бетон поради малката дебелина на стените.[3]
Първият му сборник с разкази, „Защо няма бог“, излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, след това работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга, „Дяволски нокът“ (1985), става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно.[2]
Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми – като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, но през 1989 г. е принуден да напусне за „намеса в творческите планове на колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“ – обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор.[2]
Последната му книга е „Приказки за злояди деца“ (1989), след която задълго изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания. От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от 2006 г. е стопанин и уредник на културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Умира на 11 януари 2015 г. в Барселона.[2][4]
БиблиографияРедактиране
- „Защо няма бог“ (разкази). 1981.
- „Дяволски нокът“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов, 1985, 119 с.
- „Приказки за злояди деца“. Художник Кирил Мавров. София: Български писател, 1989, 128 с. [5]
„Приказки за злояди деца“ (преработено издание). Художник Дима Дамянова. София: Сиела, 2012, 151 с. ISBN 978-954-28-0994-4 - „Дневникът на една пеперуда“ (роман). София: Факел Експрес, 2008, 444 с. ISBN 978-954-9772-59-3 [6]
- „Къщата на обесения“ (разкази). Художник Дима Дамянова. София: Факел Експрес, 2009, 192 с. ISBN 978-954-9772-66-1 [7]
- „Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков“ (роман). София: Сиела, 2012, 280 с. ISBN 978-954-28-1230-2 [8][9][10]
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б „В Барселона почина българският писател Красимир Дамянов“, „Нова дума“, 22 януари 2015 г.
- ↑ а б в г Биография на Красимир Дамянов в Литернет.
- ↑ Няколко фото документи, снимани 1972 на обекти на арх. Петър Дикиджиев, блог на Петър Дикиджиев, 21 юни 2022.
- ↑ „Почина писателят Красимир Дамянов“, в. „Сега“, бр. 5182 (8) 13 януари 2015 г.
- ↑ „Приказки за злояди деца“, detstvoto.net.
- ↑ Милена Кирова, „Литературата, която би могла да бъде“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2534), 20 февруари 2009.
- ↑ За „Къщата на обесения“ на сайта на издателство „Факел Експрес“.
- ↑ Нина Иванова, „За дневниците на пеперудата“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2709), 25 януари 2013.
- ↑ Лора Динкова, „Книга-дневник, книга-обръщане, балада за трупаната тъга“, рец. във Fakel.bg, 2 февруари 2013.
- ↑ Рада Москова, „Разсъждения по повод една книга“, Fakel.bg, 4 януари 2013.
Външни препраткиРедактиране
- Маринели Димитрова, „Красимир Дамянов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Красимир Дамянов на сайта „Литературен клуб“
- Красимир Дамянов на сайта на сп. „Granta България“
- Силвия Радославова, „Изкуството да приютяваш“, в. „Капитал“, 6 януари 2012 г.
- Откъси от произведения
- „Паскалев“ (разказ от сборника „Дяволски нокът“), vecherni-novini.bg
- „Дневникът на една пеперуда 2“ (откъс от романа „Студентът по хармония“), Fakel.bg, 7 март 2012
- „Вулгарно интервю: „Животът е голям педераст“ (откъс от романа „Студентът по хармония“), Fakel.bg, 20 ноември 2012
- „Неосветените неща: Испански битаци I“, Fakel.bg, 3 януари 2013
- „Неосветените неща: Испански битаци II“, Fakel.bg, 10 януари 2013
- „Циганската лъжица“ (откъс от романа „Испания“, трета част от трилогията „Дневникът на една пеперуда“), Fakel.bg, 16 юли 2014
- „Карпе дием“ (откъс от романа „Испания“, трета част от трилогията „Дневникът на една пеперуда“), Fakel.bg, 7 октомври 2014
- Интервюта
- „Писателят Красимир Дамянов: Само родината остава завинаги на едно и също място“, интервю на Румен Леонидов, в. „Животът днес“, бр. 37
- „Красимир Дамянов: Книгата доказва своята непреходност“, интервю на Джадала Мария, Kafene.bg, 3 януари 2012
- „Писателят Красимир Дамянов: След 35 г. раздяла пиша за първата ми любов“, интервю на Светла Йорданова, в. „Труд“, 27 октомври 2014
- За него
- Златко Ангелов, „Нов материал“, Fakel.bg, 2 януари 2014
- Деян Енев, „Последният хонорар на писателя Красимир Дамянов“, PloshtadSlaveikov.com, 17 януари 2015 г.
- Йордан Ефтимов, Златко Енев, „Красимир Дамянов (1948 – 2015)“, в. „Култура“, бр. 2 (2794), 16 януари 2015
- Видео
- „Красимир Дамянов чете от книгата си „Приказки за злояди деца“, YouTube, качен от Жустин Томс на 12 декември 2011
- „LYULIN, I Love You“, филм на Иван Кулеков за „люлинчанина“ Красимир Дамянов, 24 април 2013