Красимир Манолов

български футболист

Красимир Манолов е бивш български футболист, нападател, а впоследствие треньор по футбол.

Красимир Манолов
Krasi manolov.JPG
Лична информация
Роден Красимир Атанасов Манолов
31 октомври 1956 г. (1956-10-31) (64 г.)
Пловдив, България България
Пост Нападател
Юношески отбори
България Локомотив (Пловдив)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1974 – 1976
1976 – 1978
1978 – 1983
1983 – 1985
1986 – 1987
1987 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1992
1992 – 1993
Общо:
България Локомотив (Пловдив)
България Академик (София)
България Ботев (Пловдив)
България Шумен
България Спартак (Пловдив)
Flag of Cyprus.svg Алки Ларнака
Flag of Malta.svg Валета
Flag of Malta.svg Балзан
Flag of Malta.svg Марса
25
42
112
92
48
?
?
?
?
319
(6)
(16)
(32)
(43)
(23)
(?)
(?)
(?)
(?)
(120)
Национален отбор
1978 – 1979България България7(1)
Треньор
1992 – 1993
1996
1997 – 1998
1998 – 2001
2001 – 2002
2006 – 2007
2007 – 2008
2009 – 2010
2010
2011
2011 – 2012
2012 – 2013
2013
2013 – 2014
2014
2014 – 2015
2015 – 2019
Flag of Malta.svg Марса
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пловдив)
Flag of Malta.svg Шайра Торнадос
Flag of Malta.svg Валета
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Металик (Сопот)
Flag of Bulgaria.svg Левски (Карлово)
Flag of Bulgaria.svg Банско
Flag of Bulgaria.svg Ком-Миньор
Flag of Bulgaria.svg Марица (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Раковски
Flag of Bulgaria.svg Левски (Карлово)
Flag of Bulgaria.svg Оборище
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф) (пом.)
Flag of Bulgaria.svg Верея
Flag of Bulgaria.svg Раковски
Flag of Bulgaria.svg Левски (Карлово)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Състезателната му кариера се развива през 70-те и 80-те години на ХХ век. Има 207 мача с 67 гола в „А“ група за Локомотив (Пловдив), Академик (София), Ботев (Пловдив) и Шумен, както и 112 мача с 53 гола в „Б“ група за Шумен и Спартак (Пловдив). През 1974 г. Манолов става европейски шампион с юношеския национален отбор на България до 18 г. на първенството в Швеция, като именно той бележи победния гол във финала срещу Югославия.[1] По-късно записва 7 мача с 1 гол за националния отбор на България.

Като треньор Манолов е водил редица отбори от България и Малта. Най-големи успехи постига в периода 1998 – 2001 начело на малтийския Валета. През сезон 2000/01 с клуба постига рекорд, като печели всички местни трофеи, които са общо 6 на брой.

Кариера като футболистРедактиране

Клубни отбориРедактиране

Манолов е юноша на Локомотив (Пловдив). Дебютира за първия отбор на 18-годишна възраст през 1974 г. Остава два сезона в отбора, в които изиграва 25 мача и бележи 6 гола в „А“ група.

През 1976 г. преминава в Академик (София), където се утвърждава като основен футболист в състава на „студентите“. На 20 октомври 1976 г. бележи един от головете за историческата победа с 4:3 срещу Милан в мач от Купата на УЕФА.[2] За две години изиграва 42 мача в елитното първенство, в които бележи 16 попадения.

През 1978 г. преминава в Ботев (Пловдив), където старши треньор тогава е баща му Иван Манолов. Остава при „канарчетата“ общо 5 години. Изиграва 112 мача и бележи 32 гола в „А“ група. Печели националната купа през сезон 1980/81. С Ботев записва 3 мача в евротурнирите, като взема участие и в двете срещи с Барселона за КНК през 1981/82.

През лятото на 1983 г. Манолов преминава в Шумен. През сезон 1983/84 изиграва 28 мача за шуменци в „А“ група, в които се разписва 13 пъти, но отборът изпада от елитното първенство. Остава в Шумен още година и половина в „Б“ група.

По средата на сезон 1985/86 Манолов се завръща в родния си град и облича екипа на Спартак (Пловдив). До края на кампанията в „Б“ група изиграва 15 мача и вкарва 8 гола. През следващия сезон 1986/87 бележи 15 попадения в 33 срещи.

На 30-годишна възраст излиза в чужбина като преминава в кипърския Алки Ларнака. След това отива в Малта, където последователно носи екипите на Валета, Балзан и Марса, преди да сложи край на кариерата си през 1993 г.

Национален отборРедактиране

Манолов записва 37 мача с 13 гола за юношеския национален отбор до 18 г. С тази селекция през 1974 г. става европейски шампион. Впоследствие изиграва 6 мача и вкарва 1 гол за младежкия национален отбор.

През 1978 г., като футболист на Ботев (Пловдив), дебютира за мъжкия национален отбор. Записва общо 7 мача с 1 гол за България.

Кариера като треньорРедактиране

Бил е треньор на Рубела (Рудозем), Локомотив (Пловдив), Левски (Карлово)),[3] Шайра Торнадос (Малта), Валета (Малта), Ботев, Банско, Ком-Миньор (Берковица), Марица и Раковски. Бивш изпълнителен директор на Ботев (Пловдив) в периода 2001-02 г.

УспехиРедактиране

Като футболистРедактиране

Ботев (Пловдив)
Валета

Като треньорРедактиране

Валета
Верея

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране