Краят на света
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за картината. За филма от 2013 г. вижте Краят на света (филм).
Краят на света, известна и като Великият ден на гнева Му е маслена картина, нарисувана в периода 1851 – 1853 г. от британския художник Джон Мартин.
| Краят на света | |
 | |
| Художник | Джон Мартин |
|---|---|
| Година | 1851 – 1853 |
| Техника | маслени бои върху канава |
| Размери | 197 × 303 cm |
| Изложена | Тейт Британия, Лондон, Великобритания |
| Краят на света в Общомедия | |
Описание редактиране
Според Франсис Кери, картината показва „унищожението на Вавилон и на материалния свят от природни катаклизми“. Тя е отговор на набиращата сила в Лондон индустриализация, като се прави аналогия между метрополиса от 19 век и античния Вавилон. Други учени като Уилям Фийвър виждат картината като „срутването на Единбург“. Чарлс Стъки е скептичен за връзката с Единбург. Според музея „Тейт“, на платното е изобразен откъс от Откровение на Йоан, а именно 6:12 – 17:
| „ | И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си; и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали, казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца, защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя? |
“ |
Леополд Мартин, син на художника, твърди, че баща му е бил вдъхновен за тази картина от едно нощно пътуване из Черната провинция (название за област в Англия, включващо части от Уест Мидландс, Бирмингам и Улвърхамптън). Това води някои учени до заключението, че бързата индустриализация на Англия в началото на 19 век силно е повлияло Мартин.
Картината често е използвана в съвременната култура – като корица книги, сред които „Меса за Апокалипсиса“ и „Изучаване на Откровението“; като обложка на албума на Lustmord „Heresy“; включена е в интериора на стая от компютърната игра Zork Nemesis.
Картината е една от трите картини, съставляващи триптиха „Последният съд“.
Смъртта на Мартин и излагане на картината редактиране
Докато рисува картината, на 12 ноември 1853, Мартин получава сърдечен удар, в резултат на който се затруднява говора му и се парализира дясната му ръка. Художникът умира няколко месеца по-късно, на 17 февруари 1854 г. По това време триптихът е изложен в Нюкасъл, а след това и в Лондон, където привлича огромни тълпи. През 1854 г. Томас Маклийн прави гравюра на триптиха. Въпреки приемането на картините от широката публика, те са отхвърлени от Кралската Академия като вулгарни. През 1945 г., „Краят на света“ е закупена за музея „Тейт Британия“ от Робърт Франк.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The End of the World (painting) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |