Кремиковски манастир
Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български православен манастир.
|
Кремиковски манастир „Свети Георги“ |
|
|---|---|
 Дворът на манастира с двете църкви |
|
| Местоположение в Кремиковци | |
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |
 България |
| Населено място | Кремиковци |
| Вероизповедание | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Време на изграждане | XIV век |
| Съвременен статут | действащ, паметник на културата |
|
Кремиковски манастир „Свети Георги“ в Общомедия |
|
Съдържание
МестонахождениеРедактиране
Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 km северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.
ИсторияРедактиране
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.[1] От ктиторски надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.
Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.
Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през 17 век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17 – 18 век.
В 1876 г. манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Стефанов-Казака.
В продължение на 30 години стенописите в старата църква на Кремиковския манастир подлежат на реставрация от специалисти на Националния институт за паметници на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата сграда.
Иконостасът на новата църква „Покров Богородичен“, построена в 1926 г. при игумения Аглаида (1844, Пехчево, Македония -1915, Кремиковци)[2], е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
Иконостасът на късносредновековния храм не е на мястото си. След преместването на последните две монахини и към 2019 година манастирът не е действащ, а е популярен и престижен туристически обект, утвърдена поклонническа дестинация и място на многолюден гергьовденски събор на поляните в двора, който разкрива панорама към Софийското поле. Наскоро е направена литийна икона на светеца-покровител, а в действащия храм от 1926 г. се съхранява още и Светогорска Богородична чудотворна икона, която има копие и в Челопеченския манастирски храм. Иконостасът и няколко руски икони са интересни образци на академичната иконопис на ХХ в. Манастирът е домакин на детски летовища по вероучение, работи по проекти и има стопанство с идеята да оформи духовен център заедно с още два съседни манастира. Стенописите са проучени в албум. В близост се намира и почивна станция. Стига се и с градския транспорт.
ГалерияРедактиране
- Снимки от Кремиковския манастир
Преддверието на старата църква
Паметна плоча до входа на старата църква
Стенописите в старата църква
Стенописи
Поклонението на влъхвите
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Авдев, Стоян. Разрушителните исторически земетресения в София. София, Бесике, 2007. ISBN 978-954-916-354-4. с. 9 – 10.
- ↑ Църковен вестник, бр. 3 от 17 януари 1915 г., с. 31.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.