Отваря главното меню

Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в Община Ресен, Северна Македония.

Кривени
Кривени
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.1403° с. ш. 21.0239° и. д.
Кривени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1004 m
Население 27 души (2002)
МПС код ВТ

ГеографияРедактиране

Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.

ИсторияРедактиране

В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четника Мице Кривенски край Цапари[3].

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 27
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Кривени
  •   Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[8]
  •   Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
  •   Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател
  •   Стефан Лазов, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[9]
Починали в Кривени

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  6. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.


Населени места в Община Ресен  
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец