Кривени (на македонска литературна норма: Кривени) е село в Община Ресен, Северна Македония.

Кривени
Кривени
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
41.1403° с. ш. 21.0239° и. д.
Кривени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 1004 m
Население 27 души (2002)
Пощенски код 7320
МПС код ВТ

ГеографияРедактиране

Селото e високопланинско, разположено на север от град Ресен, в Илинската планина.

ИсторияРедактиране

В XIX век Кривени е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кървени (Krvéni) е посочено като село с 49 домакинства и 150 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кривени има 450 жители, всички българи християни.[2]

По време на Илинденското въстание Кривени е нападнато на два пъти от турска армия и башибозук - на 15 и 19 август. Населението се спасява с бягство в планината Висок кладенец, а всички 66 къщи са ограбени и опожарени. От селото загива четника Мице Кривенски край Цапари.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кривени има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война пет души от Кривени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1930 година учител в основното училище в селото е Милорад Жунич, който се провъзгласява за сръбски комитски войвода и подлага на терор местните жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 27
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Кривени
  •   Бише, ресенски войвода на ВМОРО в началото на 1903 година[8]
  •   Геро Ресенски (? – 1905), български революционер
  •   Димитър Талев Кипрев, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Ефто Наумов Павлов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Кръсте Стоянов (1880 – 1905), български книгоиздател
  •   Нанчо Гошев Петков, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Ноне Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Павле Настов Кузманов, български революционер от ВМОРО[9]
  •   Панде Димитров Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Сотир Лазов Груев, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Сотир Янков Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Стефан Лазов (Лазаров) Груев, войвода на четата на село Перово в Илинденско-Преображенското въстание[12][13]
  •   Тасе Мицев Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Тодор Стефанов Бойков, български революционер от ВМОРО[11]
Починали в Кривени

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  3. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  6. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) – писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината; добавена е резолюция, че Жунич е преместен.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.