Криза в Римската империя

Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г. в Римската империя след управлението на императорската династия на Северите.

През това време империята е управлявана от т.нар. Войнишки императори и претърпява множество вътрешни и външни кризи. Кризата завършва с възкачването на император Диоклециан.

Икономически ефект редактиране

Заради нападениета от варвари, много пътища стават несигурни и търговията се нарушава. Императорите учеличават армията, както и нейното заплащане оттам таксите, което довежда до хиперинфлация. Едрите земевладелци започват да се фокусират върху техните стопанства, а не да служат на централната власт. Без съществен поминък в градовете настъпва деурбанизация, градовете стават по-малки и се ограждат от крепостни стени за защита. Статусът на робите се променя в колонати. Те стават зависими от големите земевладелци, които единствено магат да им дадат защита. Производството се локализира, а много стопанства се самозадоволяват. Даже и след края на кризата империята така и не възстановява миналия си разцвет.

Източници редактиране

  • Andreas Alföldi, Studien zur Geschichte der Weltkrise des 3. Jahrhunderts nach Christus. Darmstadt 1967.
  • Bruno Bleckmann, Die Reichskrise des III. Jahrhunderts in der spätantiken und byzantinischen Geschichtsschreibung. Untersuchungen zu den nachdionischen Quellen der Chronik des Johannes Zonaras. München 1992.
  • Alan Bowman, Averil Cameron, Peter Garnsey (Hrsg.), The Cambridge Ancient History. 2. überarb. Aufl., Bd. 12 (The Crisis of Empire, AD 193 – 337). Cambridge 2005.

Външни препратки редактиране