Крий (народ)
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
История редактиране
Индианците крии или кри са част от субарктическата езикова група. Те са от макро-алгонската група. Те дължат името си на френските заселници, нарекли ги "Kristenaux". [1]През XVIII в. те се местят от езерото Атабаска в Езерото на горите (Lake of the woods) , както и по крабрейжието на залива Джеймс. Постепенно стигат до щата Монтана. Бързо установяват контакт с френските заселници. Контактът им с тях и появата на метиси поставят границата около Червената река (Ред Ривър). Благодарение на търговията с кожи, както и на съюза си с асинибоините, криите се сдобиват с огнестрелно оръжие. Това разширява влиянието им от Скалистите планини до Великите равнини и води до конфликт с чернокраките. Криите страдат от чести епидемии. Тъй като господстващото им положение се дължи на търговията с коже изчезването на лосовете и карибу от земите им се отразяват тежко на крии. В началото на XIX в. те изоставят номадския начин на живот и се местят по-близо заселниците и факториите.
Обичаи редактиране
Горските крии почитат Маниту, докато криите от равнините вярват в страховити същества като джуджета и канибали. Криите са последователите на тайни общества и упълномощават шаманите да гледат бъдещето и да церят болните. Вождовете се ползват с голям авторитет, който дължат на голямата си духовна сила. Имат право да имат до седем жени. [1] Криите не се страхуват от смъртта. Затова водят спартански начин на живот и каляват тялото си. Слабите и немощните изоставят в гората. Спартанският начин на живот ги превръща във войнствен народ и води до тежки вендети. Те са известни с лова на бизони. Преди да се впуснат в преследване на плячката извършват жергвени ритуали, за да се свържат с духовете.