Отваря главното меню

Крикор Азарян

български режисьор от арменски произход

Проф. Крикор Степан Азарян е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Крикор Азарян
Други имена Коко
Роден
Починал
Брачни партньори Аршалуйс Азарян, Валентина Радинска
Деца Степан, Хермина

БиографияРедактиране

Роден е на 15 март 1934 година в Пловдив. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград.[1]

Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.[1]

От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.[1]

Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Н. Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „„Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[1]

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Лилия Абаджиева, Анастасия Ингилизова[1], Димитър Маринов.

Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев.[1]

Признание и наградиРедактиране

Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).

Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).

Почетен професор на Нов български университет от 2006 г.[2]

ПаметРедактиране

Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.[3]

ФилмографияРедактиране

Като режисьор
Като актьор

БиблиографияРедактиране

  • Стайков, Д. Човешкият цирк и Крикор Азарян. Intense. С., 2008.
  • Радинска, В. Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо. Ентусиаст. С., 2011.
  • Радинска, В. Крикор Азарян – алхимия на играта. Захарий Стоянов. С., 2014.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране