Крикор Азарян
Проф. Крикор Степан Азарян е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]
| Крикор Азарян | |
|---|---|
| български режисьор от арменски произход | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Етнос | арменци в България |
| Националност |
 България |
| Образование | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Аскеер (награда) |
| Семейство | |
| Съпруга |
Аршалуйс Азарян Валентина Радинска |
| Деца | Степан, Хермина |
|
|
|
| Уебсайт | |
БиографияРедактиране
Роден е на 15 март 1934 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, „Актьорско майсторство и режисура“ през 1966 г., след което продължава обучението си в Москва и Ленинград.[1]
Работил е най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.[1]
От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.[1]
Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[1]
Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Анастасия Ингилизова[1], Димитър Маринов.
Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев.[1]
Признание и наградиРедактиране
Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).
Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).
Почетен професор на Нов български университет от 2006 г.[2]
ПаметРедактиране
Неговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.[3]
ФилмографияРедактиране
- Като режисьор
- „Всички и никой“ (1978)
- Като актьор
- „Дрямка“ (премиера: 27 юли 1965 г.)
- „Птици и хрътки“ (премиера: 11 април 1969 г.) – затворникът комарджия
- „Опашката на дявола“ (2001 г.) – човекът в черно
- „Камера! Завеса!“ (6-сер. тв, 2002 – 2003) – сеньор Санчес
БиблиографияРедактиране
- Стайков, Д. Човешкият цирк и Крикор Азарян. Intense. С., 2008.
- Радинска, В. Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо. Ентусиаст. С., 2011.
- Радинска, В. Крикор Азарян – алхимия на играта. Захарий Стоянов. С., 2014.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г д е ж „Почина Крикор Азарян“, vesti.bg, 14 декември 2009 г.
- ↑ Профил на Крикор Азарян като почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.
- ↑ „Крикор Азарян“ – за театъра, ndk.bg.
Външни препраткиРедактиране
- Крикор Азарян в
Internet Movie Database - Хамлет е говорителят на интелигентните хора... (Интервю с Крикор Азарян), в. „Култура“, бр. 24, 18 юни 1999 г.
- Анелия Янева, Крикор Азарян на крилете на „Икар“ Архив на оригинала от 2008-03-30 в Wayback Machine., в. „Капитал“, 28 март 2008
- Страданията и възторзите на Крикор Азарян (мемоар, записан от Димитър Стайков) Архив на оригинала от 2011-06-26 в Wayback Machine., Институт за изследване на близкото минало (мъртъв линк)
- Фен профил на Крикор Азарян във Facebook
- Крикор Азарян в
, филм на Лилия Абаджиева, публикуван на 15 февруари 2016 г.
