Крикор Азарян
Крикор Степан Азарян (на арменски: Գրիգոր Ստեփանի Ազարյան) е български режисьор от арменски произход. Режисьорската му кариера най-трайно е свързана с театър „Българска армия“. Той е и дългогодишен преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, професор.[1]
| Крикор Азарян | |
| български режисьор от арменски произход | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 декември 2009 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Аскеер |
| Семейство | |
| Съпруга | Аршалуйс Азарян Валентина Радинска |
| Деца | Хермина, Степан |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 март 1934 г. в Пловдив. Завършва Арменското училище в Пловдив[2], а след това „Актьорско майсторство и режисура“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г., след което продължава образованието си в Москва и Ленинград.[1]
Като театрален режисьор работи най-дълго във Военния театър, а също – в Народния, Сатиричния, Театър „София“, Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.[1]
Между 1966 и 1969 г. е на щат в Държавен театър „Н. О. Масалитинов“ - Пловдив. От 1969 до 1978 г. е в Театъра на народната армия. От 1978 до 1983 г. – в Народния театър „Иван Вазов“. От 1984 до 1987 - в Сатиричния театър. От 1987 до 1990 г. – в Театър „София", а от 1990 г. – отново в Театъра на Българската армия.[3]
Като гостуващ режисьор поставя в Пазарджишкия драматичен театър (1965 – 1975) и в много други български театри. Поставял е в Полша, Югославия, Македония и Русия.[3]
Прочути са постановките му по Чехов, но освен тях е поставял пиесите „Януари“ и „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Дванайсета нощ“ и „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, „Дневникът на един луд“ от Николай Гогол, „Уестсайдска история“ от Лоуръндс и Леман, „Петрол“, „Автостоп“ и „Кълбовидна мълния“ от Иван Радоев, „От земята до небето“ от Никола Русев, „Дело“ от Сухово-Кобилин, „Последен запис“ от Самюъл Бекет, „Самоубиецът“ от Николай Ердман, „Хенрих IV“ от Луиджи Пирандело, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Б. Среблянович, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони?“ от Боян Папазов, „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс, „Пътеки“ от Николай Хайтов и мн. други.[1]
Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Анастасия Ингилизова[1], Димитър Маринов.
От 29 юни 2001 г. е председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра.[1]
Педагогическата си дейност започва през 1970 г. като асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 г. води клас по актьорско майсторство и режисура. От 1988 г. е професор.[3]
Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев, Иван Добчев,[1] Елена Баева и Атанас Атанасов.
Признание и награди
редактиранеПолучавал е всички български театрални награди.
Удостоен е с почетен „Аскеер“ (2004).
Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“, за спектакъла „Чайка“ на Театъра на българската армия (2008).[4][5][6]
Почетен професор е на Нов български университет от 2006 г.[7][8]
Носител е на орден „Стара планина“ (2005).[9]
Памет
редактиранеНеговото име носи театър „Крикор Азарян“ в НДК.[10]
На професор Крикор Азарян е наречена улица в кварталите „Студентски град“ и „Малинова долина“ и жилищен комплекс „Малинова долина“ в София (Карта).
За него са документалните филми „45 градуса по Азарян“ (2008), режисьор и сценарист Лилия Абаджиева[11], и „Любовта цав“ (2024), режисьор Росен Елезов, сценарист Хелия Чавдарова[12].
Филмография
редактиране- Като режисьор
- „Всички и никой“ (1978)
- Като актьор
- „Дрямка“ (премиера: 27 юли 1965 г.)
- „Птици и хрътки“ (премиера: 11 април 1969 г.) – затворникът комарджия
- „Опашката на дявола“ (2001 г.) – човекът в черно
- „Камера! Завеса!“ (6-сер. тв, 2002 – 2003) – сеньор Санчес в 1-ва серия
Библиография
редактиране- Стайков, Д. Човешкият цирк и Крикор Азарян. София: Intense, 2008.
- Радинска, В. Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо. София: Ентусиаст, 2011.
- Радинска, В. Крикор Азарян – алхимия на играта. София: Захарий Стоянов, 2014.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж „Почина Крикор Азарян“, Vesti.bg, 14 декември 2009 г.
- ↑ „Арменското училище в Пловдив - на 175 години“ Архив на оригинала от 2023-11-18 в Wayback Machine., PlovdivGuide.com, 27 ноември 2009 г.
- ↑ а б в „Крикор Азарян“, в-к „Култура“, бр. 24 (2349), 18 юни 1999 г.
- ↑ Награди „Икар“ 2008, сайт на Съюза на артистите в България.
- ↑ Анелия Янева, „Крикор Азарян на крилете на „Икар“, в-к „Капитал“, 28 март 2008 г.
- ↑ „Крикор Азарян взе два „Икар“-а, в-к „Дума“, 29 март 2008 г.
- ↑ Профил на Крикор Азарян като почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.
- ↑ „Снощи режисьорът Крикор Азарян бе удостоен със званието почетен професор на НБУ“, bTV Новините, 8 декември 2006 г.
- ↑ Указ № 192 от 19.05.2005 г. за награждаване на Крикор Степан Азарян с орден „Стара планина“ I степен, Държавен вестник, брой 45 от 31 май 2005 г.
- ↑ „Крикор Азарян“ – за театъра, ndk.bg.
- ↑ 45 градуса по Азарян // bnt.bg. 2009. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ БНТ представя: „Любовта цав“ - филм за Крикор Азарян // bnt.bg. 3 април 2024. Посетен на 25 април 2024.
Външни препратки
редактиране- Крикор Азарян в
Internet Movie Database - Хамлет е говорителят на интелигентните хора... (Интервю с Крикор Азарян) Архив на оригинала от 2004-12-29 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 24, 18 юни 1999 г.
- Анелия Янева, Крикор Азарян на крилете на „Икар“ Архив на оригинала от 2008-03-30 в Wayback Machine., в. „Капитал“, 28 март 2008
- Страданията и възторзите на Крикор Азарян (мемоар, записан от Димитър Стайков) Архив на оригинала от 2011-06-26 в Wayback Machine., Институт за изследване на близкото минало (мъртъв линк)
- Фен профил на Крикор Азарян във
Facebook - „45 градуса по Азарян“ в
, филм на Лилия Абаджиева, публикуван на 15 февруари 2016 г. - БНТ представя: „Любовта цав“ - филм за Крикор Азарян
