Отваря главното меню

Крикската конфедерация или Конфедерация мускоги е име, под което е известна слаба политическа организация на няколко индиански племена, живеещи в югоизточната част на САЩ, основана малко преди 1540 г. и засилила значително влиянието си през 17 век и 18 век. Конфедерацията е образувана около господстващото племе мускоги и включва много племена, говорещи различни езици. Хората от тези племена са наследници на Културата Мисисипи (800 г.– 1500 г.), известна със своите големи насипни могили и сложно йерархично построено общество.[1]

Съдържание

НаселениеРедактиране

Липсват надеждни оценки за броя на населението на конфедерацията преди европейския контакт (1540 г.). Предполага се, че са наброявали около 22 000 души, но е възможно да са в пъти повече. През 1715 г. конфедерацията наброява 8500 души и достига най–ниската си точка от 4000 – 5000 през 1720те и 1730те. До 1764 г. населението нараства до 10 500 души, а до 1798 г. до 16 000. Точно преди отстраняването им в Оклахома през 1832 г. наброяват 21 792 души. Вече в Оклахома, през 1859 г. намаляват до 13 573. При преброяване през 1890 г. са отчетени 9639 крики и 4203 свободни черни роби.[1] През 2010 г. общият брой на записаните членове на нацията е 88 332 души.

Същност и формиране на конфедерациятаРедактиране

Отначало конфедерацията всъщност е разделена на 4 регионални обединения или вождества, които са известни в източна Алабама и западна Джорджия преди 1680 г. Тези вождества са Куса, Талапуса, Алабама и Кауита (Ковета). С течение на времето тези 4 конфедерации приемат части от племената апалачи, чакато, пенсакола, мобила, ямаси и окони. В началото на 18 век четирите конфедерации се обединяват в единен съюз и образуват Конфедерацията крики или мускоги. Всяка от съставните и групи си има вътрешно самоуправление и следва независима външна политика през по–голямата част от 18 век. Всяка от групите се идентифицира с основен град в своя район, но така е трудно да се установи националното им единство като се има предвид независимостта на всеки град и мултиетническия състав на населението.

Всеки основен град (Италуа), който има едно или повече села (талофа) е независима политическа, ритуална и социална единица. Конфедерацията като цяло няма пряко влияние върху социалния живот на отделните племена или градове. Броят на градовете и съставните племена варира във времето – от около 30 – 40 в началото на 18 век до 80 в края на века. Ковета и куса имат най–много градове в началото и по над 30 всяка по–късно. Талапуса има между 8 и 15 града, а алабама 4 -6.[1]

КултураРедактиране

Всяко населено място е разположено обикновено на някоя река и се състои от 30 до 100 домове, групирани около голям централен площад, който служи за различни обществени мероприятия. До площада, на висока могила е построен и големият дом на Съвета. Всяко семейство има зимна и лятна къща и двуетажен хамбар, а който може да си позволи има и склад за кожи. Постройките са построени около централен двор, където семейството отглежда различни зеленчуци за собствени нужди. Всяко семейство е икономически независимо, въпреки че понякога семействата се обединяват и споделят ресурсите в рамките на разширеното семейство и клана. Семействата от един род строят къщите си близо една до друга, на място определено за техния клан.

Всеки град има отделна територия и цялата земя принадлежи на града. Съюзническите градове често споделят ловните си територии. Мико (вождовете) разпределят земеделските земи между клановете, които след това ги раздават на своите членове. Клановете и домакинствата запазват правата за ползване на тези земи, докато са годни за използване. Правата върху земеделските земи се наследяват по женска линия, но за тях се грижат предимно мъжете. Мъжете също така ловуват, строят домове и други постройки и изработват инструменти и оръжия. Мъжете силно доминират обредните и лечебни дейности, както и политиката и войната, които са изключително мъжка работа. Жените изработват керамика, плетат кошници и рогозки, приготвят храната, обработват кожи, шият дрехи, помагат на общинските ниви, грижат се за дома и градината и възпитават децата. Неомъжените жени имат значителна сексуална свобода. Мъжете може да имат повече от една жена. Бракът се формализира с даването на подаръци. Разводът е необичаен, особено ако вече има деца. И двете страни са наказвани или убивани за изневяра. Изнасилването, кръвосмешението и магьосничеството са най–големите престъпления. Вдовиците спазват четиригодишен траур, а вдовците може да се оженят отново след 4 месеца. Хората задължително се къпят преди хранене. Мъртвите са погребвани с личното им имущество под къщите им в седнало положение. Няма строги траурни обреди.[1]

Религиозни вярванияРедактиране

Религията им е политеистична, с няколко божества и множество духове и митични същества. Имат главен бог наричан Господаря на въздуха, който властва в Страната на благочестивите мъртви, която се намира далеч на запад. След него най–почитани са Слънцето и Свещения огън. Други божества са Луната, Гърма, Царевицата и Четирите вятъра. Церемониалният цикъл е фокусиран около четирите календарни церемонии, които маркират земеделския цикъл. Най–важна от всички церемонии е Танцът на зелената царевица, която е едновременно церемония на благодарност и обновяване. Също така хората вярват в духовната сила, която е присъща в различна степен при хора, животни, неща и предмети.[1]

ОбществоРедактиране

Обществото им следва сложна йерархична система. Начело стои вождът на града или племето, който е избиран главно по заслуги от определен клан и службата му е до живот. След него има втори вожд и съветници, които формират съвета на племето. Този съвет избира един велик войн за военен вожд. След тях се нареждат старейшините и почитаните мъже и най–накрая обикновените хора. Вождът на града не притежава абсолютна власт, макар че има много слуги, които му служат. Негова отговорност е да наблюдава всичките обществени и домакински дейности, да изслушва хората, да съветва и да ръководи Съвета на града, който пък има церемониални и дипломатически отговорности. Решенията в Съвета се взимат с консенсус, а градският глашатай ги обявява на хората. Съветът се събира ежедневно в голямата градска къща. Участниците пият специална напитка и пушат тютюн преди всяко важно заседание.[1]

Кланова системаРедактиране

Добре развита е клановата система. Всеки човек принадлежи към някой от майчините екзогамни клана. Няколко клана са обединени в един град и съставят даденото племе. Не всеки клан присъства във всеки град. Рядко има повече от 12 клана в един град. Най–много кланове записани за един град са 28. Отделно, клановете са групирани в екзогамни фратрии с променлив състав, които от своя страна са групирани в две части. Бракът между членовете на един клан и фратрията е строго забранен. Отделно от клановото разделение обществото им е разделено на две половини – червено и бяло. Червеното е свързано с войната, а бялото с мира и се характеризира с наличието на Червени и Бели градове. При алабама тези разделения са малко по–различни и са наричани Големи и Малки братя.[1]

Съставни племенаРедактиране

Крикската конфедерация е чисто военна организация, която има за цел да се противопоставя на северните племена на по–ранен етап, а след това на европейските колониални сили. Няма точна дата за формирането на конфедерацията, но от разказите на експедицията на Ернандо де Сото става ясно, че някои от градовете са в съюз през 1540 г. Доминиращи племена тогава изглежда са куса, талапуса (окфуски), алабама и кауита (ковета), както и абика и касита. По–късно всички тези племена и цялата конфедерация стават известни на колонистите в Каролина като племето крики или Конфедерацията крики. Името идва от Очеси Крийк, британското наименование на река Окмулги. Впоследствие британците, а след това и американците започват да разграничават две отделни групи на конфедерацията – Горни крики и Долни крики.

Градовете и селата на горните крики са разположени в басейните на реките Алабама, Куса и Талапуса, в североизточна и централна Алабама, и са разделени на три регионални дивизии или конфедерации, включващи над 20 – 30 града през 1738 г. и над 40 – 50 през 1832 г. Племената, които формират обединението горни крики са – алабама, абика, талапуса (окфуски), куса, уакокаи, юфола, хилиби (хилаби), атаси, холивахали, фусхачи, канхатки, кеаледжи, уиуока и тукабаче – всичките крикскоговорящи. Също така две или повече групи коасати говорящи, натчезко говорящите пакана, тимукоа говорящите таваса, чакатоговорящите окчай, томахитан и някои чикасо и шоуни.

Долните крики са по Чатахучи и Окмулги в източна Алабама и западна Джорджия. Племената на долните крики са – коасати, тускоги (тускеги) – техният оригинален език не е крикски, предполага се че е език коасати. Друга група е ямаси. На юг от тях са три групи крикско говорящи – ковета, касита и коломи. Близо до тях са 5 хичити говорящи групи – хичити, апалачикола, окмулги, окони и чиаха. Останалите групи – осочи, такуса, таматли, савокли и мукласа са неидентифицирани езици.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з Walker, Willard B.. „Creek Confedercy before Removal“ in Handbook of North American Indians. Т. 14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 373 – 392.

Вижте същоРедактиране