Отваря главното меню

Кристалина Георгиева

български икономист и политик

Кристалина Иванова Георгиева е български икономист и преподавател, главен изпълнителен директор на Световната банка, бивш европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие. Вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010)[1][2], член на съвета на настоятелите[3] и доцент в катедра „Икономикс“ на Университета за национално и световно стопанство в София.[4]

Кристалина Георгиева
български икономист и политик
Георгиева като главен изпълнителен директор на Световната банка, 2019 г.
Георгиева като главен изпълнителен директор на Световната банка, 2019 г.

Родена
13 август 1953 г. (66 г.)

Образование Университет за национално и световно стопанство
Научна дейност
Област Икономика
Кристалина Георгиева в Общомедия

Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010, когато комисията Барозо II е одобрена от Европейския парламент[5].

Обявена е на 30 ноември 2010 г. за „комисар на годината“ и за „европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice)[6]. Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

Съдържание

БиографияРедактиране

Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София[7][8]. Майка ѝ е от град Любимец, а баща ѝ е внук на революционера и политик от Елена Иван Кършовски.[9] Завършва политическа икономия и социология във ВИИ „Карл Маркс“ (днес Университет по национално и световно стопанство) през 1976 г. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“[10]. Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987 – 1988), както и в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход[10]. Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и в Харвардското бизнес училище по учебна програма за кадри на Световната банка[10]. Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 г. е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка по въпроси, свързани с устойчивото развитие.[2]

На 28 октомври 2016 г. Световната банка съобщава,[11] че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г.

Кристалина Георгиева е омъжена и има едно дете[10].

Политическа кариераРедактиране

Номинация за правителството на ГЕРБРедактиране

В периода преди парламентарните избори през 2009 г. името на Георгиева се споменава като възможен министър-председател на България.[12], но по-късно става ясно, че Георгиева няма да се включи в правителството,[13] което тя обяснява с „важни ангажименти в Световната банка“.[8]

Номинация за еврокомисарРедактиране

На 19 януари 2010 г. от кабинета на Барозу съобщават, че българското правителство номинира Георгиева на мястото на Румяна Желева,[14], след като Желева се проваля при изслушването в Европейския парламент. Министър-председателят Борисов потвърждава, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но отказва да посочи конкретно име докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу[15].

По-късно Георгиева споделя в интервю, че „международното сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи е работа, която ѝ е позната, тъй като Световната банка работи много близко със системата на организацията на ООН, с Червения кръст“ и затова с благодарност приема предложението на правителството. Тя коментира, че „[с]ега трябва да се концентрираме да покажем най-доброто от себе си, това е най-важната задача[8][16]. Според в. „Дневник“, Георгиева е добре приемана в Европейската комисия, тъй като се смята за надпартийна, експертна кандидатура[17].

На 21 януари 2010 председателят Барозу се среща с Георгиева, като след срещата коментира, че „г-жа Георгиева притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар“. От срещата също става ясно, че бъдещият български еврокомисар ще запази първоначално определения ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“[18].

На 3 февруари 2010 Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева, която показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен[19]. Одобрението за нея отваря пътя към гласуване на комисията „Барозу II“[20].

Работа като еврокомисарРедактиране

Комисия Барозу II

На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи – по-малко от месец след земетресението в Хаити. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от ЕС и в резултат Съюзът става основен донор на засегнатата държава.

Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава засегнатите райони. Георгиева пътува до Сахел, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към „забравения“ конфликт там, и до Киргизстан в отговор на внезапно избухналия конфликт. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна Унгария, засегната от разлив на токсична червена кал от хвостохранилището в Айка[21].

Освен реакцията при конкретни кризи Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат: изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от Лисабонския договор, и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ.

През октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за „Еврокомисар на годината“, ежегодно отличие на вестник „Юръпиън войс“. Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година[22]. На 30 ноември печели отличието и е обявена освен това за „Европеец на годината“.[6]

Комисия Юнкер

В комисията Юнкер е заместник-председател и комисар по бюджета и човешките ресурси.

Номинация за генерален секретар на ООНРедактиране

На свое заседание от 28 септември 2016 г. правителството на България, начело с премиера Бойко Борисов, издигна кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН[23]. На 5 октомври, в гласуването в Съвета за сигурност на ООН, в което за пръв път участва и Георгиева, тя се класира[24] на осмо място. В същото гласуване за генерален секретар на ООН бе избран Антониу Гутериш.

ИзточнициРедактиране

  1. Home > About Us ^gt; Organization &gt Senior Management. // The World Bank Group. Посетен на 27 януари 2010. (на английски)
  2. а б Home > News > Kristalina Georgieva. // The World Bank Group. Посетен на 19 януари 2010. (на английски)
  3. УНСС: Структура: Съвет на настоятелите. // УНСС. Посетен на 28 декември 2012.
  4. УНСС: Общоикономически факултет: Катедра Икономикс: Състав. // УНСС. Посетен на 28 декември 2012.
  5. Новият екип на Барозу получава подкрепата на Парламента. // Европейска комисия, 09.02.2010. Посетен на 09.02.2010.
  6. а б Кристалина Георгиева стана „Комисар на годината“ и „Европеец на годината“, в. Дневник / dnevnik.bg, 1 декември 2010
  7. Who is Kristalina Georgieva?. // FOCUS News Agency, 19 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010. (на английски)
  8. а б в Кристалина Георгиева би могла да се пребори и за по-престижен ресор. // Mediapool, 19 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010.
  9. Симеонова, Мария. Изпитвам майчина гордост, но повече се гордея с Кристалина като българка. // Събития от Елена, 2010. Посетен на 4 февруари 2010.
  10. а б в г Kristalina Georgieva – CV (pdf). // European Commmission. Посетен на 09.02.2010. (на английски)
  11. Съобщение за медиите от Световната банка от сайта на СБ
  12. Красен Николов. Кристалина Георгиева гласена за първи вицепремиер. // Mediapool, 10 юли 2009. Посетен на 19 януари 2010.
  13. Борисов: Кристалина Георгиева няма да се включи в правителството. // СЕГА, 16 юли 2009. Посетен на 19 януари 2010.
  14. Under-fire EU Commission nominee stands down. // AFP, 19 януари 2010. Архив на оригинала от 22 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010. (на английски)
  15. Павлина Желева. Борисов: Не приемам оставката на Желева като външен министър. // Дневник, 19 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010.
  16. Кристалина Георгиева: Реакцията при кризи е позната за мен работа. // Дневник, 19 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010.
  17. Кристалина Георгиева сменя Желева като кандидат за еврокомисар. // Дневник, 19 януари 2010. Посетен на 19 януари 2010.
  18. Барозу обяви, че Георгиева има необходимия опит и познания да стане комисар. // Дневник, 21 януари 2010. Посетен на 21 януари 2010.
  19. Ирина Новакова. Voila!. // capital.bg, 05.02.2010. Посетен на 06.02.2010.
  20. Georgieva convainc et ouvre la voie à la Commission Barroso II. // lexpress.fr, 03.02.2010. Посетен на 06.02.2010. (на френски)
  21. bnt.bg
  22. www.europeanvoice.com
  23. www.dnes.bg
  24. Георгиева остана осма статия в Economy.bg

Открийте още информация за Кристалина Георгиева в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)

Външни препраткиРедактиране