Кристиан Улрих I (Вюртемберг-Оелс)

херцог на Вюртемберг-Бернщат херцог на Вюртемберг-Оелс, херцог на Вюртемберг-Юлиусбург, херцог на Вюртемберг-Вилхелминенорт

Кристиан Улрих I, Христиан Улрих I фон Вюртемберг-Бернщат (на немски: Christian Ulric I von Württemberg-Bernstadt; * 19 април 1652, дворец Оелс в Олешница, Силезия; † 5 април 1704, Оелс) от Дом Вюртемберг (Линия Вайлтинген), е херцог на Вюртемберг-Бернщат (1669 – 1697), херцог на Вюртемберг-Оелс (1697 – 1704), херцог на Вюртемберг-Юлиусбург (1697 – 1704) и херцог на Вюртемберг-Вилхелминенорт (1697 – 1704).

Кристиан Улрих I
Christian Ulric I von Württemberg-Bernstadt
херцог на Вюртемберг-Бернщат, Вюртемберг-Оелс, Вюртемберг-Юлиусбург, Вюртемберг-Вилхелминенорт
Роден
Починал
5 април 1704 г. (51 г.)
Управление
Период1669 – 1704
Герб
Семейство
РодДом Вюртемберг
БащаСилвиус I Нимрод
МайкаЕлизабет Мария фон Мюнстерберг-Оелс
Братя/сестриЮлиус Зигмунд
Силвиус II Фридрих
СъпругаАнна Елизабет фон Анхалт-Бернбург (1672)
Сибила Мария фон Саксония-Мерзебург (27 октомври 1683)
ДецаЛуиза Елизабет фон Вюртемберг-Оелс
София Ангелика фон Вюртемберг-Оелс
Карл Фридрих II (Вюртемберг-Оелс)
Кристиан Улрих II (Вюртемберг-Вилхелминенорт)
Августа Луиза фон Вюртемберг-Оелс

Той е третият син на херцог Силвиус I Нимрод фон Вюртемберг-Оелс (1622 – 1664) и съпругата му Елизабет Мария фон Мюнстерберг-Оелс (1625 – 1686) от род Подебради, единствената дъщеря на херцог Карл Фридрих I и херцогиня Анна София фон Саксония-Алтенбург. Брат е на Карл Фердинанд (1650 – 1669), херцог на Вюртемберг-Оелс, Силвиус II Фридрих (1651 – 1697), херцог на Вюртемберг-Оелс, и на Юлиус Зигмунд (1653 – 1684), херцог на Вюртемберг-Юлиусбург.

След смъртта на баща му през 1664 г. майка му води регентството до 1673 г. в Херцогство Оелс за четиримата си сина. Най-големият му брат Карл Фердинанд, херцог на Вюртемберг-Оелс, умира през 1669 г. През 1672 г. братята поемат управлението и разделят страната по нареждане на майка им. Силвиус II Фридрих получава Оелс, Христиан Улрих I получава Вюртемберг-Бернщат, Юлиус Зигмунд получава Медзибор и Требниц.

От 1685 до 1692 г. той строи бароков дворец, който нарича дворец Сибиленорт на втората си съпруга Сибила Мария фон Саксония-Мерзебург. Той умира на 5 април 1704 г. на 51 години в дворец Оелс и е погребан в построената от него фамилна гробница.

Първи брак: на 13 март 1672 г. в Бернщат с принцеса Анна Елизабет фон Анхалт-Бернбург (* 19 март 1647, Бернбург; † 3 септември 1680, Бернщат), дъщеря на княз Кристиан II фон Анхалт-Бернбург (1599 – 1656) и принцеса Елеонора София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (1603 – 1675). Те имат 7 деца:[1][2]

Втори брак: на 27 октомври 1683 г. в Доберлуг-Кирххайн с принцеса Сибила Мария фон Саксония-Мерзебург (* 28 октомври 1667; † 19 октомври 1693), дъщеря на херцог Кристиан I фон Саксония-Мерзебург (1615 – 1691) и Кристиана фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1634 – 1701). Те имат 7 деца:

  • Кристина Мария (1685 – 1686)
  • Кристиан Ердман (1686 – 1689)
  • Елеонора Хедвиг (1687 – 1688)
  • Улрика Ердмута (1689 – 1690)
  • Карл Фридрих II (1690 – 1761), херцог на Вюртемберг-Оелс-Юлиусбург, женен на 21 април 1709 г. за принцеса Сибила Шарлота Юлиана фон Вюртемберг-Вайлтинген (1690 – 1735)
  • Кристиан Улрих II (1691 – 1734), херцог на Вюртемберг-Вилхелминенорт, женен на 13 юли 1711 г. за графиня Филипина Шарлота фон Редерн цу Крапиц (1691 – 1758)
  • Елизабет Сибила (1693 – 1694)

Трети брак: на 4 февруари 1695 г. в Хамбург с принцеса София Вилхелмина от Източна Фризия (* 17 октомври 1659; † 4 февруари 1698), дъщеря на княз Ено Лудвиг I (1632 – 1660) и графиня Юлиана София фон Барби-Мюлинген (1636 – 1677). Те имат една дъщеря:

Четвърти брак: на 6 декември 1700 г. в Гюстров с принцеса София фон Мекленбург-Гюстров (* 21 юни 1662; † 7 юни 1738), дъщеря на херцог Густав Адолф фон Мекленбург-Гюстров (1633 – 1695) и съпругата му Магдалена Сибила фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1631 – 1719). Те нямат деца.

Литература

редактиране
  • Harald Schukraft: Christian Ulrich (I.). In: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press (Hrsg.): Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 208 f.
  • Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege. Band 3: Das Haus Württemberg von Herzog Wilhelm Ludwig bis Herzog Friedrich, Carl. Hohenheim, Stuttgart/Leipzig 2002, ISBN 3-89850-084-5/ISBN 978-3-943066-11-1, S. 675 – 695.
  • Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel: Geschichte Schlesiens. Bd. 2, ISBN 3-7995-6342-3.
  • Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon, Kohlhammer, Stuttgart 1997, p. 208 – 209, ISBN 3-17-013605-4

Източници

редактиране