Крум Дамянов
Крум Дамянов е български скулптор, автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли в Народна република България през 70-те и 80-те години на ХХ век, професор и академик.
| Крум Дамянов | |
| български скулптор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Любомир Далчев |
| Направление | скулптура |
| Награди | „Иван Лазаров“ (1965 и 1982) Димитровска награда Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2009) |
| Семейство | |
| Съпруга | Уляна Малеева |
Биография
редактиранеРоден на 31 август 1937 година в Ракитово, Пещерско. През 1962 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при професор Любомир Далчев.[1] От 1969 до 1994 година последователно е преподавател, доцент, професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 година е професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.[1][2][3]
По времето на държавния социализъм е носител на високи съюзни и държавни отличия – наградата „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура за 1965 и 1982 година. Лауреат е на Димитровска награда.
През 2009 година е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“.[4]
Избран за академик на БАН на 9 май 2015 година.[5]
През май 2016 година е отличен с орден „Стара планина“ – първа степен.[6]
Творчество
редактиранеМемориални ансамбли
редактиране
.jpg)
- 1977 – „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“), Стара Загора
- 1981 – „Създатели на българската държава“, Шумен
- 1985 – „Асеневци“, Велико Търново
Монументи
редактиране- 1978 – „Мемориал „Знаме на мира““, често наричан „Камбаните“ София
- 1983 – „Часовникова кула“, Хасково
- 1988 – „Софроний Врачански“, Враца
- 1993 – „Разпятие“, Кюстендил
Монументална пластика
редактиране- 1986 – „Бик“, Констанц, Германия
- 1992 – „Елин Пелин“, Борисова градина, София
- 1993 – „Георги Аспарухов“, София
- 1994 – Кръст над църквата „Света Петка Българска“ край Рупите
- 2002 – „Един тон във въздуха“, колекция „Вутен“, Белгия
- 2003 – „Корида“, колекция „Вутен“, Белгия
- 2004 – „Сатурналии“, колекция „Вутен“, Белгия
- 2015 - „Орфей“, Метростанция „Летище София“
Кавалетна скулптура
редактиранеПритежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.
Изложби
редактиране- 1998 – Париж, Франция
- 1999 – Маями, САЩ
- 2001 – София
- 2002 – Париж, Франция
- 2002 – Море сюр Лоан, Франция
- 2002 – Брюксел, Белгия (в рамките на „Европалия“)
Скулптурни симпозиуми
редактиране- 1968 – Линдабрун, Австрия
- 1969 – Санкт Маргаретен, Австрия
- 1970 – Хайнувка, Полша
- 1971 – Линдабрун, Австрия
- 1988 – Линдабрун, Австрия
- 1996 – Пасау, Германия
- 1987 – Олимпиада на изкуствата, Сеул, Южна Корея
- 1992 – Men of Achievement, Международен биографичен център, Кембридж, Великобритания
- 1994, 1998, 2003 – включен във „Five Hundred Leaders of Influence“, ABI /American Biographical Institute, Inc/
Противоречия
редактиранеСлед откриването на пластиката на Орфей на метростанция „Летище София“ журналистката Любослава Русева вижда в проекта на Крум Дамянов представяне на България символично като подземно царство.[7] Камен Петров в „Уебкафе“ нарича скулптурата Робокоп, Терминатор и кръстоска между Тенекиения човек и отмъстителен Десептикон. Според него да поставиш статуя на Орфей на летището е символен жест, сравним с построяването на паметници на Александър Велики в Скопие.[8]
При съобщенията в медиите за номинирането на Крум Дамянов за орден „Стара планина“ през май 2016 година в интервю за вестник „168 часа“ арх. Благой Атанасов оспорва авторството на монумента „Знаме на мира („Камбаните“)“.[9]
Източници
редактиране- ↑ а б Мария Ландова, „Завръщане на блудната памет. Скулпторът Крум Дамянов за своя учител“, в. „Капитал“, 27 юли 2002 г.
- ↑ Мариана Първанова, „Крум Дамянов извая титаните на България“. Интервю, в. „Монитор“, 22 ноември 2014 г.
- ↑ Весела Христова-Радоева, „ПУЛСАЦИИ... Разговор с Крум Дамянов“ (от 17.12.2014), в. „Култура“, бр. 3 (2795), 23 януари 2015 г.
- ↑ Скулпторът проф. Крум Дамянов получи днес държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ // Министерство на културата, 17.11.2009. Посетен на 16.02.2016.
- ↑ „Списък на новоизбраните академици (действителни членове) на БАН“, сайт на БАН, 12 май 2015.
- ↑ „Звезден миг за големи творци“, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
- ↑ Любослава Русева. Критически бележки по фигурата на Орфей // reduta.bg, 4.04.2015. Архивиран от оригинала на 2016-05-31. Посетен на 29.05.2016. Позволете ми да припомня: освен най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят, в древността той нашумял с това, че не успял да изведе любимата си Евридика от подземното царство. Така някак излиза, че представяме родината си като мрачна дупка, от която всеки иска да се измъкне. А фактът, че не всеки успява, задълбочава тягостното впечатление за безизходица...
- ↑ Камен Петров. Това е Трансформърс // webcafe.bg, 3.04.2015. Посетен на 29.05.2016. Това е все едно FYROM да извежда произхода си от Александър дъ грейт. Смешно е.
- ↑ Светослав Пинтев. Арх. Благой Атанасов: Ние създадохме „Камбаните“, а сега наградата взема роднина на Живков // 168 часа, 21.05.2016. Посетен на 29.05.2016. Моето лично мнение е, че той не е част от авторския колектив. Роднинските му връзки с Тодор Живков и Людмила Живкова, както и предприемаческата му дейност в случая са единственото основание за това авторство. Истинските автори са: арх. Благой Атанасов, арх. Георги Гечев, скулптура Михаил Бенчев, инж Антон Малеев.
Външни препратки
редактиране- Паметник „Създатели на българската държава“ – Шумен
- Крум Дамянов – Керамика – постоянната скулптурна експозиция на открито, Архитектурен комплекс „Попови къщи“, гр. Брацигово
- Галерия „Нюанс“ представя „Крум Дамянов – Скулптура“, изложба, 25.11.2014 – 12.12.2014, Нюанс Арг галерия, София
- Крум Дамянов Скулптура, 25 ноември – 12 декември 2014 Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine., на сайта на Галерия „Нюанс“
- Емил Георгиев, „Новата античност на Крум Дамянов“, в. „Преса“, 26 ноември 2014
- Иван Матанов, „Крум Дамянов – неостаряващ като Ролинг Стоунс“, СтандАРТ, 5 декември 2014