Крум Зографов
Крум Нацев Зографов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация.
Крум Зографов | |
български революционер | |
Роден |
1884 г.
|
---|---|
Починал | |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Крум Зографов в Общомедия |
Биография
редактиранеЗографов е роден в 1884 година в град Велес,[1] тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Завършва ІІІ клас. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието през 1904 година е начело на велешкия околийски революционен комитет. От 1907 година е четник при Иван Наумов Алябака и взима участие в сражението на връх Ножот.
При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.
Чета на МОО с командир Крум Зографов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Георги Андонов | 28 | Велешко | Велес[2] | ||
Георги Манчев | 22 (25) | Велешко | Велес | орден „За храброст“ IV степен[3] | |
Димитър Христов | 30 | Велешко | Велес[4] | ||
Йордан Костадинов | 20 (19) | Щипско | Щип | орден „За храброст“ IV степен[5] | |
Йордан Димов Пешов | 20 | Велешко | Велес[6] | ||
Славейко Зарзев | 30 | Велешко | Велес[7] | ||
Стефан Д. Голистоянов | 35 | Велешко | Велес[8] | ||
Христо Джингов | 26 (28) | Копривщенско | Копривщица | орден „За храброст“ IV степен[9] | |
Христо Мишев | 26 (30) | Тиквешко | Кавадарци[10] |
През декември 1912 година Зографов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[11]
През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота.[12] През Първата световна война е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на Тодор Оровчанов и 47 на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.[13] За отличие в боевете е награден със знак на военния орден „За храброст“, I и IV степен.[14][15]
Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 година е избран в ръководствато на Илинденската организация, а през 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[16] В началото на 1922 година участва на помирителна среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров.[17]
След отказа на Тодор Александров да приеме помирението подписано от Протогеров и продължилите противоречия, Зографов организира чета 50 души, поддържана от земеделската власт в България. С нея влиза в Източна Македония, като целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония. Четата на Зографов води сражение с четите на Панчо Михайлов и Тодор Александров, както и със селска милиция, начело с Димитър Медаров. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти и при село Кошево, Щипско в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.[18][19] Според Петър Шанданов, който се позовава на разговор с Иван Михайлов, Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров.[20] Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.[21]
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 365.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 571.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468.
- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271, 894.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
- ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
- ↑ Македония история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.107-108.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 97 - 98, 208.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 608.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 101.
- ↑ The Comitadji Question in Southern Serbia, Rodolphe Archibald Reiss, 1924, p. 101-102.