Крупище (на македонска литературна норма: Крупиште) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.

Крупище
Крупиште
— село —
„Свети Никола“
Свети Никола
North Macedonia relief location map.jpg
41.8419° с. ш. 22.2497° и. д.
Крупище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Карбинци
Географска област 336
Надм. височина 298 m
Население 144 души (2002)
Пощенски код 2202
МПС код ŠT
Крупище в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.

ИсторияРедактиране

Край Крупище има две антични и средновековни укрепления - Цапар на изток и Кале на север. На рида Клетовник на запад е открита Клетовнишката ротонда. На Калето, североизточно от Крупище са открити останки от голям петапсиден храм - Крупищката базилика и мартириум от края на ІХ - началото на Х век. Храмът се идентифицира от откривателката му Блага Алексова с епископската катедрала на Величката епархия, ръководена от 893 година от Климент Охридски. Открит е още един храм - така наречената Цървена църква,[1] както и голям брой надписи-графити.[2]

През XVII век, на темели от стара трикорабна базилика е изградена църквата „Свети Никола“.[1]

В XIX век Крупище е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Крупище има 144 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крупища има 176 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 336 жители, от които:[5]

Националност Всичко
македонци 313
албанци 0
турци 12
роми 0
власи 10
сърби 0
бошняци 0
други 1

БележкиРедактиране

  1. а б Културно наследство на општина Карбинци. // Посетен на 10 ноември 2019 г.
  2. Илевски, Петар Хр. Поjава и развоj на писмото. Со посебен осврт кон почетоците на Словенската писменост, Македонската академија на науките и уметностите, Скопjе 2001, с. 310-311, 314-316, 320.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.134-135.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови