Отваря главното меню

Кръстан Дянков (награда)

Годишната награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман е учредена през 2007 г. от фондация „Елизабет Костова“ и се връчва ежегодно през ноември, месеца, в който е роден преводачът Кръстан Дянков, на когото е посветена.

Годишна награда „Кръстан Дянков“
От Фондация „Елизабет Костова“
Дата ноември/декември
Място София
Държава България
Парично
възнаграждение
3000 лева
Връчена за първи път 2007 г.

РегламентРедактиране

Наградата се дава за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Оригиналното издание трябва да е публикувано на английски език след 1980 г., а преводът на български език между 1 януари на предходната година и 23 септември на годината, в която се връчва наградата.

Журито се определя от средите на изявени преводачи от английски език.

Наградата включва диплом и премия, която в началото е в размер 2000 щатски долара, а след това – 3000 лева. От 2009 г. насам фондацията предоставя и една поощрителна награда в размер на 1500 лева.

В процеса на номиниране могат да участват издатели, литературни критици, редактори, преводачи и институции, специализирани в практикуването или оценяването на художествен превод (преводачески и писателски съюзи, университетски катедри и др.). Всеки номиниращ има право на не повече от 3 номинации. Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата, независимо от гражданството на кандидата. Един и същи преводач може да бъде номиниран за повече от един превод. Издателството на номинираните преводи осигурява 3 броя от книгите на български език и поне 1 брой от оригиналното заглавие на английски език.[1]

Журита, номинирани и лауреати по годиниРедактиране

Година Жури Номинирани Лауреати
1 2007[2]
2 2008[3]
  • Ангел Игов за „Книга на илюзиите“ на Пол Остър („Колибри“),
  • Елика Рафи за „Американски пасторал“ на Филип Рот („Колибри“),
  • Иглика Василева за „Морето“ на Джон Банвил („Алтера“),
  • Йордан Костурков за „Месията от Стокхолм“ на Синтия Озик („Панорама“),
  • Невена Дишлиева-Кръстева за „За красотата“ на Зейди Смит („Прозорец“),
  • Магдалена Куцарова-Леви за „Бонбонените обувки“ на Джоан Харис („Прозорец“),
  • Павел Главусанов за „Креватните тайни на майсторите готвачи“ на Ървин Уелш („Колибри“),
  • Петя Петкова за „Пътят на светлината“ на Киран Десаи („Прозорец“).
3 2009[4]
  • Александър Маринов – Санчо за „Битниците“ на Тоби Лит („Рива“),
  • Ангел Игов за „Изкупление“ на Иън Макюън („Колибри“),
  • Зорница Христова за „Бял Шум“ на Дон ДеЛило („Алтера“),
  • Марин Загорчев за „Замък в гората“ на Норман Мейлър („Фама“),
  • Милен Русков за „Пари“ на Мартин Еймис („Фама“),
  • Милен Русков за „Играта на Де Ниро“ на Рауи Хадж („Жанет 45“),
  • Надежда Радулова за „Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх“ на Сам Савидж („Жанет 45“),
  • Надежда Радулова за „Човешкото петно“ на Филип Рот („Алтера“).
4 2010[5] [6]
5 2011[7] [8] [9]
6 2012[11] [12]
  • Владимир Молев за „Флорънс и Джайлс“ на Джон Хардинг (Колибри“),
  • Жени Колева за „Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан (Жанет 45“),
  • Невена Дишлиева-Кръстева за „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид (Жанет 45“),
  • Анна Орешкова за „Измамен чар“ от Елизабет Франк („Сиела“),
  • Здравка Славянова за „Американски дервиш“ на Аяд Актар (Обсидиан“),
  • Ралица Кариева за „Стая“ на Ема Донахю (Милениум“),
  • Любомир Николов за „Предчувствие за край“ на Джулиан Барнс („Обсидиан“).
7 2013[13] [14] [15]
8 2014[16] [17]
  • Ангел Игов за превода на „Думата на обвиняемия“ от Джон Банвил („Алтера“),
  • Ангелин Мичев за превода на „Изцелението на Шопенхауер“ от Ървин Ялом („Хермес“),
  • Владимир Молев за превода на „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт („Милениум“),
  • Елена Павлова за превода на „Слепоглед“ от Питър Уотс („Изток-Запад“),
  • Милена Попова за превода на „Лято без мъже“ от Сири Хуствет („Колибри“),
  • Надежда Розова за превода на „Създания от време“ от Рут Озеки („Милениум“),
  • Светлозара Лесева за превода на „В сянката на свещеното дърво“ от Вадей Ратнър („Хермес“).
  • Голяма награда: Светлозара Лесева за превода ѝ на „В сянката на свещеното дърво“ от Вадей Ратнър („Хермес“),
  • Специална награда: Надежда Розова за превода ѝ на „Създания от време“ от Рут Озеки („Милениум“).
9 2015[18] [19]
  • Голяма награда: Иглика Василева за превода ѝ на „Недосегаемият“ от Джон Банвил („Колибри“),
  • Специална награда: Бистра Андреева за превода ѝ на „Английски за гълъби“ от Стивън Келман („Жанет 45“).
10 2016[20]
  • Александър Маринов за превода на „Аз, Ърл и умиращото момиче“ от Джеси Андрюс („Прозорец“),
  • Ана Пипева за превода на „Кръгът“ от Дейв Егърс („Жанет 45“),
  • Ангел Игов за превода на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“),
  • Елка Виденова за превода на „И тогава стигнахме края“ от Джошуа Ферис („Жанет 45“),
  • Маргарита Дограмаджян за превода на „Котешката маса“ от Майкъл Ондатджи („Лъчезар Минчев“),
  • Надежда Радулова за превода на „Каквото ти принадлежи“ от Гарт Грийнуел („Блек Фламинго Пъблишинг“),
  • Светлана Комогорова-Комата за превода на „Галвестън“ от Ник Пизолато („Оргон“).
  • Голяма награда: Ангел Игов за превода му на „Колекционерът на изгубени неща“ от Джеръми Пейдж („Smart Books“),
  • Специална награда: Маргарита Дограмаджян за превода ѝ на „Котешката маса“ от Майкъл Ондатджи („Лъчезар Минчев“).
11 2017[21]
  • Василена Мирчева за превода на „Телекс от Куба“ от Рейчъл Къшнър („Жанет 45“),
  • Милена Попова за превода на „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет („Колибри“),
  • Надежда Розова за превода на „Сърце на вятъра“ от Донал Райън („Колибри“),
  • Радосвета Гетова за превода на „Законът за детето“ от Иън Макюън („Колибри“),
  • Стефан Русинов за превода на „Къщата на улица Манго“ от Сандра Сиснерос („Лист“).
  • Голяма награда: Радосвета Гетова за превода ѝ на романа „Законът за детето“ от Иън Макюън („Колибри“),
  • Специална награда: Милена Попова за превода ѝ на романа „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет („Колибри“).
12 2018[22][23]
  • Ангел Игов за превода на „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед („Лист“),
  • Венцислав Венков за превода на „Шпионско наследство“ от Джон льо Каре („Колибри“),
  • Владимир Молев за превода на „Художник на променливия свят“ от Казуо Ишигуро („Лабиринт“),
  • Владимир Полеганов за превода на „На ръба на света“ от Томас Пинчън („Колибри“),
  • Иглика Василева за превода на „4321“ от Пол Остър („Колибри“),
  • Петя Петкова за превода на „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер („Лист“).
  • Голяма награда: Петя Петкова за превода ѝ на „Ето ме“ от Джонатан Сафран Фоер („Лист“),
  • Специална награда: Ангел Игов за превода му на романа „Подземната железница“ от Колсън Уайтхед („Лист“).
13 2019[24][25]
  • Боряна Даракчиева за превода на „Онзи в мен“ от Сам Шепърд („Лист“),
  • Бистра Андреева за превода на „Отивам си е възвратен глагол“ от Тайе Селаси („Жанет 45“),
  • Герасим Славов за превода на „Гладният прилив“ от Амитав Гхош („Жанет 45“),
  • Зорница Христова за превода на „Кладата на суетата“ от Том Улф („Лист“),
  • Стефан Аврамов за превода на „Лунно сияние“ от Майкъл Шейбон („Еднорог“).
  • Голяма награда: Зорница Христова за превода ѝ на „Кладата на суетата“ от Том Улф („Лист“).

ИзточнициРедактиране

  1. „Годишен конкурс за наградата „Кръстан Дянков“, 2014, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  2. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2007, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  3. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  4. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2009, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  5. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  6. „Връчена беше наградата за превод „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 1 декември 2010 г.
  7. Мая Стефанова, „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“ 2011“, в. „Дневник“, 10 ноември 2011 г.
  8. „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“, mediapool.bg, 10.11.2011 г.
  9. „Наградите Кръстан Дянков ‘2011“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
  10. „Преводач къща не храни“, интервю на Теодора Мусева, karieri.bg, 14 ноември 2011 г.
  11. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2012, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  12. Александър Кръстев, „Ани Орешкова е носителят на наградата за превод „Кръстан Дянков“ за 2012 година“, в. „Дневник“, 29 ноември 20132 г.
  13. Светослав Тодоров, „Преводи по Франзен и Джефри Мур спечелиха наградите „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 12 ноември 2013 г.
  14. „Награди за превод „Кръстан Дянков“ 2013, contemporarybulgarianwriters.com.
  15. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 11 ноември 2013 (видео), YouTube, публикувано от The Red House Centre for Culture and Debate на 26.11.2013 г.
  16. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2014, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  17. „Романът „Под сянката на свещеното дърво“ получи наградата за превод „Кръстан Дянков“, в. „Дневник“, 28 ноември 2014 г.
  18. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  19. „Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, azcheta.com, 10 декември 2015 г.
  20. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  21. „Радосвета Гетова и Милена Попова: лауреати на наградата за превод „Кръстан Дянков“, 2017 г., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  22. „Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“, 2018 г., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  23. „Кръстан Дянков“ 2018“, в-к „К“, 14 декември 2018.
  24. „Кратък списък с отличените преводи за наградата „Кръстан Дянков“ за 2019 г., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  25. „Лауреат на наградата „Кръстан Дянков“ през 2019 г.“, сайт на фондация „Елизабет Костова“.

Външни препраткиРедактиране