Уикипедия

Кръсте Льондев

Кръсте Льондев (Льонтев, Леонтев, Леонитов[1]) е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Кръсте Льондев
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
февруари 1927 г. (51 г.)
Кръсте Льондев в Общомедия

Биография Редактиране

 
Кръстьо Льондев с четата си в Лерин през Хуриета.

Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в леринското село Неокази,[2] тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е Павел Наумов. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на Дзоле Стойчев.[3]

 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и е близък на Яне Сандански и Народната федеративна партия. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911 – 1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя Христо Руков, установил се в село Брезница.

Кръсте Льондев участва с чета в Балканска война и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.[6]

По време на Първата световна война Льондев е старши подофицер в Планинската дивизия.

След войната е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[7] Изпратен е като организатор на ВМФРО в Албания.[8] За кратко минава на сръбска служба[9] и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания.[10] Привлечен е към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) от бившия служител на българската легация в Тирана Лазар Поповски и Христо Цветков и получава „Македонско дело“, но и федералисткия „Македонско съзнание“.[11]

В 1926 година, след като сърбоманския журналист Спас Хаджипопов е убит в Битоля, Кръсте Льондев е арестуван. Според Милан Матов убиецът е Лазар Иванов, но е задържан Льондев поради подозрения за връзка с убиеца: „В 1926 г. от София бе изпратен в Битоля Лазар Иванов (родом от Леринско) да убие некои от сръбските големци. Той уби Попович (родом от с. Буф, Леринско), редактор на вестник „Напредък“, който ратуваше против гърците и бичуваше техните безчинства в Егейска Македония. Поради това убийство сърбите подозреха Льондев, че е във връзка с убиеца и го затвориха в Катил-хането (Долапите)... По същото време бега от София без паспорт Милко Пандов от Прилеп, когото сърбите заловили и го поставили в Битолското Катил-кане, дето се случил над Льондевия долап. Милко и Льондев беха добри познати <...> Льондев казал на Милко: „Кажи на Матов, че ще ме убият. Умирам на вятъра – само ми е мъчно, че не изпълних поръчката му да убия крал Александра <...>“.[12] Според други Льондев бил организирал убийството по нареждане на ВМРО. Съден и вкаран в затвора, той е убит през 1927 година от сръбски жандармеристи, водещи го на следствие, насред улицата при опит за бягство;[13][14] според Матов обаче това е бил само предлог, за което са свидетелствали няколко души.[12]

Бележки Редактиране

  1. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  2. ↑ „Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО).
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  5. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  7. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.
  8. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 103.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 134.
  10. ↑ Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
  12. ↑ а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 300 - 301.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 263-264.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръсте_Льондев&oldid=11865133“.