Кръсте Льондев (Льонтев, Леонтев, Леонитов,[1] Лондев), известен като Лерински,[2] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Кръсте Льондев
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
1 февруари 1927 г. (51 г.)
Кръсте Льондев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Кръстьо Льондев с четата си в Лерин през Хуриета.

Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в леринското село Неокази,[4] тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е Павел Наумов. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на Дзоле Стойчев.[5]

 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и е близък на Яне Сандански и Народната федеративна партия. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911 – 1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя Христо Руков, установил се в село Брезница.

Кръсте Льондев участва с чета в Балканска война и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.[8]

По време на Първата световна война Льондев е старши подофицер в Планинската дивизия. Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.[9]

След войната е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[10] Изпратен е като организатор на ВМФРО в Албания.[11] За кратко минава на сръбска служба[12] и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания.[13] Привлечен е към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) от бившия служител на българската легация в Тирана Лазар Поповски и Христо Цветков и получава „Македонско дело“, но и федералисткия „Македонско съзнание“.[14]

В 1926 година, след като сърбоманския журналист Спас Хаджипопов е убит в Битоля, Кръсте Льондев е арестуван. Според Милан Матов убиецът е Лазар Иванов, но е задържан Льондев поради подозрения за връзка с убиеца: „В 1926 г. от София бе изпратен в Битоля Лазар Иванов (родом от Леринско) да убие некои от сръбските големци. Той уби Попович (родом от с. Буф, Леринско), редактор на вестник „Напредък“, който ратуваше против гърците и бичуваше техните безчинства в Егейска Македония. Поради това убийство сърбите подозреха Льондев, че е във връзка с убиеца и го затвориха в Катил-хането (Долапите)... По същото време бега от София без паспорт Милко Пандов от Прилеп, когото сърбите заловили и го поставили в Битолското Катил-кане, дето се случил над Льондевия долап. Милко и Льондев беха добри познати <...> Льондев казал на Милко: „Кажи на Матов, че ще ме убият. Умирам на вятъра – само ми е мъчно, че не изпълних поръчката му да убия крал Александра <...>“.[15] Според други Льондев бил организирал убийството по нареждане на ВМРО. Съден и вкаран в затвора, той е убит убит на 1 февруари 1927 година[16] от сръбски жандармеристи, водещи го на следствие, насред улицата при опит за бягство;[17][18] според Матов обаче това е бил само предлог, за което са свидетелствали няколко души.[15]

  1. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  2. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 158.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317.
  4. „Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО).
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  7. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
  10. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.
  11. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 103.
  12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 134.
  13. Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75.
  14. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
  15. а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 300 - 301.
  16. [1]
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
  18. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 263-264.