Уикипедия

Кръсте Льондев

Кръсте Льондев (Льонтев, Леонтев, Леонитов[1]) е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Кръсте Льондев
български революционер
Роден
Починал
Кръсте Льондев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Кръстьо Льондев с четата си в Лерин през Хуриета.

Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в леринското село Неокази,[2] тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е Павел Наумов. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на Дзоле Стойчев[3].

 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и е близък на Яне Сандански и Народната федеративна партия. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911-1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя Христо Руков, установил се в село Брезница.

Кръсте Льондев участва с чета в Балканска война и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници[5]. След Междусъюзническата война в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.[6]

По време на Първата световна война Льондев е старши подофицер в Планинската дивизия.

След войната е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[7] Изпратен е като организатор на ВМФРО в Албания[8]. За кратко минава на сръбска служба [9] и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания[10]. Привлечен е към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) от бившия служител на българската легация в Тирана Лазар Поповски и Христо Цветков и получава „Македонско дело“, но и федералисткия „Македонско съзнание“.[11]

На 3 юли 1926 година по нареждане на ВМРО Кръсте Льондев организира убийството на сърбоманския журналист Спас Хаджипопов в Битоля. Съден и вкаран в затвора, Кръсте Льондев е убит през 1927 година от сръбски жандармеристи при опит за бягство.[12]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  2. ↑ „Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО).
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  5. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  7. ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.
  8. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 103.
  9. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 134.
  10. ↑ Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 95.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръсте_Льондев&oldid=10479641“.