Кръстьо Трайков
Кръстьо (Кръсте) Трайков или Трайчев, известен като Ресенски,[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Кръстьо Трайков | |
български революционер | |
Роден |
1865 г.
|
---|---|
Починал | |
Кръстьо Трайков в Общомедия |
Биография
редактиранеКръсте Трайков е роден в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя. Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван (Йонче) Трайков, който е убит през 1905 година. Действа като четник в Охридско, а след това е назначен за околийски войвода в Преспа.
През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турски аскери при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Евстатий Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга[4]. През 1904 г. е в четата на Спиро Олчев. От 1905 е околийски войвода в Ресенско. През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с комитета в Битоля.[5] След Младотурската революция се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен. По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[6][7]
Чета № 56 на МОО с командир Кръстьо Трайков | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Александър | Ресенско | Подмочани[8] | |||
Александър Думов | Ресенско | Янковец[9] | |||
Анастас Ляпчев | 26 | Ресенско | Ресен[10] | ||
Иван Георгиев | Ресенско | Ресен[11] | |||
Кръсто Спиров | Битолско | Лева река[12] | |||
Мицко Георгиев | Ресенско | Круше[13] | |||
Наум Павлевски | Ресенско | Круше[14] | |||
Павле | Ресенско | Круше[15] | |||
Панде Димитров | Ресенско | Избища[16] | |||
Спиро Якимов | Ресенско | Дупени[17] | |||
Стерио | Ресенско | Царев двор[18] | |||
Трайко Митрев | Ресенско | Царев двор[19] | |||
Христо Колев | Ресенско | Круше[20] |
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО.[21] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[22] През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.[23]
След освобождението си се завръща в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.
При анексията на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръсте Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет.[24] Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация,[25] а също и за кмет на града.[26] Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България.[27] Погребан е с почести в ресенския храм „Св. св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:
„ | Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“[28] | “ |
Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.[29]
Галерия
редактиране-
Четата на Кръстьо Трайков.
-
Кръстьо Трайков (в средата) с четници.
-
Кръстьо Трайков на стари години.
-
Милан Матов и Кръстьо Трайков
-
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Кратка биография на Кръстьо Трайков
- ↑ Според журналиста Борис Николов по това време е четник в Одринско
- ↑ Сониксен, Алберт, „Изповедта на един македонски четник“, София, 1983, Изд. на Отечествения фрон
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726, 893.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 155.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 813.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170-171.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 179.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.
- ↑ Нанев, Сотир, „МАКЕДОНИЯ 1941 Възкресението“
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 407.
- ↑ Ил. Кръстю Трайковъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 5 - 6.
- ↑ Ефтимов, Панде. Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя // Агенция Фокус, 12 юни 2008 г. Посетен на 10 май 2014 г.
? | → | кмет на Ресен (април 1941 – 8 август 1941) |
→ | Кирил Ников |