Кръстоносни крепости

Уикимедия списък

Кръстоносните крепости са градове-крепости, изграждани по източното кройбрежие на Средиземно море и по-навътре в Близкия Изток, създадени или окупирани по време на Кръстоносните походи

Крак де Шевалие е построен през 12 и 13 век от рицарите хоспиталиери с последващи разширения от мамелюците. Той е обект на Световното културно наследство.

Кръстоносните държави възникват основно в Леванта, но също така в Мала Азия и Палестина, в периода 12 – 13 век и тяхното просъществуване е като цяло краткотрайно. Въпреки това след тях остава значителен брой укрепления, което свидетелства за голямата нужда от защита. Новодошлите заварват крепости с византийски или арабски произход, които обновяват и подсилват, но строят и голям брой нови крепости. Запазените руини на Маргат или Крак де Шевалие са свидетелство за напредъка в укрепителното строителство.

Йерусалимското кралство започва укрепителни работи още през 1099 – 100 г., когато са издигнати стените на Яфа. Следват Шател Арнул, Ибелин, Бланшгард, Бетгибелин. Бодуен I нарежда да се построи Монреал, за да контролира долината Вал Мойс от долината на Мъртво море към залива на Акаба. В района на река Йордан има укрепителна система, включваща Керак (Крак дьо Моаб) и цитаделата на Ахаман (днешен Аман). По течението на реката са Белвоар, Бетсан, Шатоньоф и Субейба; достъпът към Галилея се охранява от Сафет и Фев; над долината на Литани и проходите към днешен Ливан властва Бофор.

На север са триполитанските замъци Моанетър и Жибелакар; Крат (Крак де Шевалие) и Монферан, Сафита (Шател Блан), Тортоса и Мараклея са по-близо до морето.

В Антиохийското княжество защитата на важното пристанище Лаодикия се осъществява от Маргат и Сон (Саюн). Във вътрешността са построени някои крепости за отбиване на вероятни атаки: Мон Пелерен е замъкът, от който Раймон дьо Сен Жил ръководи обсадата на Триполи, а крепостта Торон държи под око Тир[1].

Морски замък Сидон, построен от кръстоносците като крепост в Сеньория Сидон, в Светите земи, днес в Ливан.

РазположениеРедактиране

Следва списък на укрепените места в източната част на Средиземно море и Близкия Изток, създадени или окупирани по време на Кръстоносните походи.

КипърРедактиране

 
Кирения
  • Буфавенто
  • Фамагуста
  • Кантара
  • Колоси
  • Кирения
  • Ларнака
  • Лимасол
  • Пафос
  • Свети Иларион, Кирения

ЕгипетРедактиране

  • Фараонов остров (Ил дьо Грай)

ИзраелРедактиране

 
Останки от замък Белвуар
 
Крепост Монфор

в Галилея, днес в Израел

  • Акра – укрепен град
  • Арсуф, известен също като Арсур или Аполония – град-крепост на кръстоносците; национален парк
  • Аскалон – град-крепост
  • Белвиер – от него не е останало и следа; национален парк
  • Баниас в Ермон
  • Белвоар; Национален Парк „Кохав Ха'Ярден“
  • Бет-Шеан – руини на замъка в близост до древния град, седалище на кръстоносците. 
  • Бет Гибелин – руини на замъка в близост до древния град, седалище на кръстоносците, национален парк
  • Цезарея Маритима, укрепен пристанищен град; национален парк
  • Кафарлет, на иврит крепост Ха-Боним – останки от Омейядов замък, използван и от кръстоносците.
  • Казал дьо Плен (Казал в Равнината) – руини на кръстоносна кула в рамките на град Азор, Телавивски окръг.
  • Казал Имбер – на Ахзив (бивш аз-Зиб), Северен окръг (Израел) – според източниците: „кръстоносен нов град с кула“, от който нищо забележимо не е останало днес
  • Кастелум Регис, Мийлия, Северен окръг (Израел)
  • Шасле, руини на замък в близост до Дъщерите на Яков (мост), където се състои битката при брода на Яков. Замъкът е известен и като Поста на Якоб Vadum Iacob, Le Chastelez или Атерет 
  • Шато Пелерен в Атлит, Хайфски окръг укрепена военна база и подслон за поклонници
  • Цистерна Рубеа, Хан ал Ахмар, Йерусалимско губернаторство
  • Шател Бероар, Ашдод
  • Ибелин, близо до Явне, Централен окръг (Израел)
  • Яфа
  • Льо Детроа, в непосредствена близост до Атлит, Хайфски окръг
  • Мирабел, на иврит: Мигдал Цедек, Централен окръг (Израел) бастион в Мирабелската сеньория
  • Монфор; Северен окръг (Израел), част от националния парк Нахал Кзив
  • Рамла, бастион на Сеньория Рамла
  • Сафед
  • Тибериас – стара римска крепост, с изглед към Галилейското езеро
  • Турис Рубеа, Тур Руж (Червената кула, Burj al-Ahmar, иврит: Hurvat Burgata)
  • Торон де Шевалие, в Латрун
  • Кулата на Давид – цитаделата на Йерусалим
  • Tzippori – Сепфорис (Латинска), Saffuriya (арабски): кула; национален парк
  • Йехиам (Judin) – национален парк

ЙорданияРедактиране

 
Останки от Монреал (замъка на кръстоносците)

ЛиванРедактиране

 
Замъкът на кръстоносците в село Toron, Ливан.

СирияРедактиране

Название
Клас
Период
Съвременно
състояние
Изображение Местоположение Mухафаза Бележки
Апамея Укрепен хълм 1106 – 1119 Жилищно
застроен
  35°25′12″ с. ш. 36°23′33″ и. д. / 35.42° с. ш. 36.3925° и. д. Хама Първият замък, придобит от сектата на Асасините в Леванта.
Крак де Шевалие Укрепен хълм 1110 – 1271 Частично реставриран   34°45′25″ с. ш. 36°17′04″ и. д. / 34.756944° с. ш. 36.284444° и. д. Хомс Един от най-добре запазените средновековни замъци, обект на световното културно наследство.[3]
Харим Укрепен хълм 1097 – 1149 Руини 36°12′27″ с. ш. 36°31′09″ и. д. / 36.2075° с. ш. 36.519167° и. д. Идлиб Нур ад-Дин при Харим побеждава и пленява Реймонд III Триполитански, Боемунд III Антиохийски, Юг VIII Лузиньян и Жослен III Едески.
Бурзе  Укрепен хълм 1103 – 1188 Руини   35°39′29″ с. ш. 36°15′39″ и. д. / 35.658056° с. ш. 36.260833° и. д. Латакия Най-източният защитен пост на кръстоносците в долината на Оронт
Саладинов замък Укрепен скален зъбер 1108 – 1188 Частично реставриран   35°35′45″ с. ш. 36°03′26″ и. д. / 35.595833° с. ш. 36.057222° и. д. Латакия Византийците го наричат Сигон, а франкските наследници – Саон. Традиционният топоним Сахуюн е арабски еквивалент на названието Цион.
Джабар Укрепен хълм 1102 Частично реставриран   35°53′51″ с. ш. 38°28′51″ и. д. / 35.8975° с. ш. 38.480833° и. д. Ар-Ракка През 1146 там е убит Зенги. След построяването на язовир Асад замъкът остава на остров сред водите му.
Шател Блан Укрепен хълм XII век Частично реставриран   34°49′14″ с. ш. 36°07′01″ и. д. / 34.820556° с. ш. 36.116944° и. д. Тартус Кулата на тамплиерите в Сафита
Шател Руж Равнинен XII – XIII век Частично реставриран   34°48′44″ с. ш. 35°58′14″ и. д. / 34.812222° с. ш. 35.970556° и. д. Тартус Първоначално принадлежи на графа на Триполи, а след това прехвърлена на хоспиталиерите.
Тур дьо Гарсон Укрепен скален зъбер 1116 – 1285 Руини 35°09′14″ с. ш. 35°55′39″ и. д. / 35.153889° с. ш. 35.9275° и. д. Тартус Крайморски аванпост на крепостта на хопиталиерите Маргат
Маргат Укрепен скален зъбер 1116 – 1285 Частично реставриран   35°09′08″ с. ш. 35°57′00″ и. д. / 35.152222° с. ш. 35.95° и. д. Тартус Основно седалище на хоспиталиерите в Сирия и на епископа на Банияс в състава на Антиохийското княжество.
Арима Равнинен XII – XIII век Жилищно
застроен
34°44′39″ с. ш. 36°02′33″ и. д. / 34.744167° с. ш. 36.0425° и. д. Тартус При обсада на Арима от селджуките триполитанският граф Бертран е пленен за цяло десетилетие.
Руад Островен 1100 – 1302 Частично реставриран   34°51′22″ с. ш. 35°51′30″ и. д. / 34.856111° с. ш. 35.858333° и. д. Тартус Последната крепост на Кръстоносците в Азия
Сен Даниел Идлиб
Кадмус 1129 – 1131 Тартус

ТурцияРедактиране

 
Руините на замъка Баграс, изглед от югоизток

ИзточнициРедактиране

  1. Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 104.
  2. Death toll in Karak attacks rises to 14, including four terrorists. // 18 декември 2016. Посетен на 19 декември 2016.
  3. Crac des Chevaliers and Qal'at Salah El-Din. UNESCO World Heritage Centre. Посетен на 24 август 2011.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „List of Crusader castles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.