Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

Кръсто̀поле или Кръсто̀ поле или Еникьой (на гръцки: Σταυρούπολη, Ставруполи, катаревуса: Σταυρούπολις, Ставруполис) е село в Западна Тракия, Гърция в област Източна Македония и Тракия, дем Ксанти със 797 жители (2001).

Кръстополе
Σταυρούπολη
Изоставена къща в Кръстополе (1990 г.)
Изоставена къща в Кръстополе (1990 г.)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Ксанти
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 135 m
Население 797 души (2001)
МПС код AH

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в плодородната долина на река Места, обградено от изток и запад от залесените склонове на Родопите. На изток от селото се намира демовият център Ксанти, а на запад планински ридове го отделят от от град Драма и Драмското поле. Кръстополе лежи на левия бряг на Места и през него преминава ЖП линията свързваща Западна Тракия с останалата част на Гърция, от тук преминава и първокласен автомобилен път, най-прекият свързващ градовете Драма и Ксанти.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според някои източници в Кръстополе освен българи-християни се заселват и бегълци от околни помюсюлманчени села като: Исьорен, Ксантийско и Чейлик, Муратли, Мунджулус, Драмско.[1] От 1870 година в селото функционира българско училище. В него от 1870 година до 1874 преподава Яков Змейкович.[2] През учебната 1909-1910 година учителският персонал възлиза на 7 души, а на учениците - на 194, разпределени в 4 отделения и 3 класа. Един от учителите е писателя Дамян Калфов, които през периода 1907 - 1910 учителствува в селото. Към 1909 година Еникьой има около 300 къщи, от които 220 български екзархийски, 50 гъркомански и 30 мюсюлмански. Основният поминък на населението е тютюнопроизводството.[3]

През лятото на 1900 година Тодор Хълчев образува и ръководи революционен комитет в Кръстополе, в който влизат братята му Васил и Атанас Хълчеви, Недялко Килев, Димитър Бечиров, Щерю Георгиев (Гочев), Иван Белков, Михаил Палатев, Петър Херов, Михаил Караджов, Георги Матинов, Георги Бодуров, Щерю Керезов, Стамат Бечов, Александър Вулев, Киряк Чулбуров, Сава Гочев, Тодор Бечиров, Сава Колцев, Нашо Вулев и други.[4] В селото има 30 гъркомански къщи, което ограничава до известна степен революционната активност.[5]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година Кръстополе е едното от двете български християнски села в Ксантийска кааза на Османската империя. Общо за двете села Габрово и Еникьой Милетич посочва 600 екзархийски български семейства.[6]

В ГърцияРедактиране

През юли 1913 година след Междусъюзническата война, която оставя Кръстополе на гръцка територия, населението бяга в Смолянско, под страх от унищожение от околното турско население. После кръстополци се настаняват компактно в останалия в България град Ксанти. След края на Първата световна война (1918 г.) Ксанти попада в пределите на Гърция, заради което кръстополци отново се преселват, поемайки на север към България.[7]

Вестник „Търговски фар“ дава сведения, че до лятото на 1914 г. в град Ксанти сред много преселили се български бежанци са и 166 семейства с 865 члена от село Ени Кьой, което макар и наблизо до града, остава на гръцка територия.[8]. Според потомци на гъркомани от селото цялото му християнско население избягало през 1913 г. в Ксанти. Граничен пункт бил село Окчилар и жп гара по трасето за Ксанти. Там отишли голяма група гъркомани, за да измолят връщането си, но гръцките военни не ги пускали. Тогава дошъл гъркоманският свещеник от селото и казал на военните: „Това са мои деца. Как нема да ги пусните!“. Така българи християни се завърнали в селото си.

През по-голямата част от Втората световна война Кръстополе е отново в пределите на България. На 1 септември 1941 г. край селото с Постановление на Министерски съвет на Царство България е създаден концентрационният лагер Еникьой или Кръ̀сто поле по документи „Селище на Държавна сигурност“ № 2. В лагера са изпращани главно дейци на БКП и други противници на прогерманската политика на правителството на Богдан Филов.[9]

ЛичностиРедактиране

 
Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 година
Родени в Кръстополе

ЛитератураРедактиране

  • Бояджиев Т. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. С., 1991.
  • Витанова М., „Архаични черти и иновации в диалекта на преселниците от с. Кръстополе (Еникьой), Ксантийско“. – В: Littera scripta manet. С. 2005, c. 202 – 211; www.belb.net.
  • Витанова М. Дълга съгласна ш в говора на с. Еникьой, Ксантийско. – Български език, 1985, кн. 1, 35-36.
  • Витанова М. За лабиализацията на гласните и, е и а, ъ в говора на с. Еникьой (Кръстополе), Ксантийско. – Български език, 1985, кн. 12, 138-139.
  • Витанова М. Говорът на с. Еникьой (Кръстополе), Ксантийско. Автореферат. С., 1986, 24 с.
  • Витанова М. Форми за бъдеще време в миналото в един южен тракийски преселнически говор. – Български език, 1990, кн. 2, 152-154.
  • Витанова М., Костова Т. Особен тип бройни числителни имена в говорите на три рупски села – Български език, 1992, кн. 5, 400-402.
  • Витанова М. За отсъствието на граница между говорите от двете страни на река Места. – В: Проблеми на българския език в Македония. Македонски научен институт. Македонска библиотека № 21. С., 1993, 252-261.
  • Витанова М. Говорът на преселниците от ксантийското село Кръстополе. – Родопи, 1994, кн.4-5, 36-37.
  • Витанова М.Неопределителни и отрицателни местоименни форми, образувани с един в рупските говори. – Българска реч, 2002, кн. 2, 46-50.
  • Витанова М.Следи от бройни системи, различни от десетичната, в българските диалекти. – Българска реч, 2001, кн. 3, 14-17; www.belb.net.
  • Вулев, Г., „Село Кръстополе, Еникьой, Ксантийско“, С., 1972 г., Изд. ОФ.
  • Кодов Хр. Езикът на тракийските българи. Тракийски сборник,1935, кн. 6.
  • Митринов, Г. Спомен за незабрава и още нещо. – в. Родопски вести, Смолян, 2009, № 149, с. 6-7.
  • Митринов. Г. Интересен ктиторски надпис в църквата „Свето Благовещение Богородично” на с. Еникьой, Ксантийско. – Родопи, 2014, № 1-2: 16-21.
  • Младенов Ст. Принос към изучаването на българските говори в Източна и Западна Тракия. Тракийски сборник,1935, кн. 6.
  • Шишков, Ст. Н. Родопски старини или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречие, приказки, памятници, предания, описания и пр. на родопските жители. Кн. 3. Няколко историко-археологически бележки и материали из животът на българите в Ксантийско. Пловдив, 1890 г.

БележкиРедактиране

  1. Вулев, Г. Село Кръсто поле, Еникьой, Ксантийско. С., 1972, с. 16-17.
  2. Родопски будители
  3. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 250.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 165.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 173.
  6. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  7. Вулев, Георги. Село Кръстополе, Еникьой, Ксантийско. София, 1972, стр. 101-102.
  8. „Търговски фар“, бр. 573, 22 юни 1914 г., Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония
  9. Снимки на лагера в Кръсто поле (Еникьой). Изгубената България.com
  10. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 373 - 374. Посетен на 4 септември 2015.
  11. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 199. Посетен на 1 септември 2015.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 276. Посетен на 3 септември 2015.
  13. Списък на убити партизани
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 197. Посетен на 1 септември 2015.
  15. Дочев, Донко. Социално-класова характеристика на Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Исторически преглед, година ХХV, 1969, книжка 2-3, с. 53, бел. 19.
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.84
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 475. Посетен на 5 септември 2015.
  19. Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 94.
  20. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 269. Посетен на 2 септември 2015.
  21. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 294. Посетен на 3 септември 2015.
  22. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 159.