Кръстосването представлява полово размножаване, при което се съединяват гаметите на двама генетично различни родители. При растенията е прието (макар и без особени биологични основания) кръстосването между индивиди от различни видове да се нарича хибридизация, а това между индивиди от един и същи вид – кръстосване. Изкуственото кръстосване е възникнало като част от селекционната дейност, целяща да се получат желани генотипове при растения или животни, комбинирайки качествата на родителите.

Закони на Мендел редактиране

Австрийският биолог Грегор Мендел въвежда термините монохибридно и полихибридно кръстосване, което е практическо название, показващо колко признака се отчитат при кръстосването.[1]

При монохибридното кръстосване например се отчита само един признак (в случая с Мендел или баграта на семената при граха, или баграта на цветовете). При хомозиготни родители (т.е. наследствено „чисти“) в първото поколение (F1) доминира признакът на единия родител, при това без значение от кой пол е (т.е. кой индивид се използва за бащин и кой – за майчин).

Монохибридно кръстосване редактиране

Грегор Мендел кръстосал грах сорт с червени цветове с грах от сорт с бели. В първото хибридно поколение той получил само растения с червени цветове. Кръстосване, при което се унаследява една двойка алтернативни белези, се нарича монохибридно. Мендел направил кръстоска с 22 сорта грах, които били налседствено чисти форми. Това са форми, които при кръстосване или оплождане дават себеподобни индивиди. Той извършил реципрочно кръстосване. Това е кръстосване, при което единият индивид се приема за женски, а другият – за мъжки, а след това се извърши обратното – белезите на мъжкия се припишат на женския, а белезите на женския – на мъжкия индивид. И в двата случая той получил в първото поколение само индивиди с червен цвят.

Мендел нарекъл гена, който определя алела за червен цвят, доминантен (на латински: dominos – господстващ, главен). Той оставил растенията от първото хибридно поколение да се самоопрашат. Така във второто поколение се получило разпадане 3:1, т.е. на всеки 3 растения с червени цветове се срещало по едно растение с бял цвят. Появил се и вторият белег, който той нарекъл рецесивен или отстъпващ. Така Мендел открил една от най-важните особености на наследствеността – нейната диксретност, т.е., че един белег може да се прояви или да не се прояви в зависимост от условията.

Бележки редактиране

  1. Mendel's experiments // Science Learning Hub. 16 август 2011.