Кръстьо Петков

български социолог и политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Петков.

Кръстьо Петков Петков е български учен и политик, председател на Обединения блок на труда, който основава през 1997 г.[1] Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в XXXIX народно събрание. Председател на КНСБ (1990-1997).[2][3] Член на Българската социологическа асоциация и на Изследователския комитет по социология на труда.

Кръстьо Петков
български социолог и политик
Роден
Починал
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Работил вУниверситет за национално и световно стопанство
Софийски университет
Конфедерация на независимите синдикати в България
Българска академия на науките
Централен комитет на Българската комунистическа партия
Политика
ПартияОбединен блок на труда
Коалиция за България
ОтличияКомандир на короната (Белгия)
Депутат
XXXIX НС   
Семейство
СъпругаРоска
ДецаИвайло
Марина

Биография

редактиране

Роден е на 18 ноември 1943 г. в село Княз Александрово (днес град Димово), България. Завършва Техникума по хидромелиорации в град Павликени, а през 1968 г. се дипломира със специалност „Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ - София.[1][2][3]

Започва работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция „Социология на труда“ в Института по труда. През 1978 г. е избран за доцент по социология във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1986 г. защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.

В периода 1976 - 1991 г. заемал различни ръководни длъжности в научни институции:

  • Ръководител на лаборатория „Социология и психофизиология на труда“ в Института по труда (1976 – 1977)
  • Ръководител на група „Социологически изследвания“ към Информационния център на ЦК на БКП (1978 – 1982)
  • Директор на Профсъюзния институт „Георги Димитров“ (1982 – 1987)
  • Директор на Института по социология на БАН (1988 – 1990)

Бил е гостуващ преподавател в различни университети:

  • Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран за почетен доцент на същия университет[1]
  • Католически университет, Тилбург, Нидерландия[1]
  • Свободен университет, Брюксел, Катедра „Социология“[1]
  • Университет в Билефелд, Германия, Катедра „Социология“[1]

Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.

Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати - КНСБ (1990 - 1997).[1] Като председател на КНСБ и като народен представител се е занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От май 1997 г. е председател на политическата формация Обединен блок на труда.[3]

На 26 март 2015 г. е избран за почетен доктор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.[4]

Умира от рак на панкреаса на 23 декември 2016 г.[5]

Библиография

редактиране
  • Социология на труда. София: Профиздат, 1985, 344 с.
  • Априлската политическа линия и профсъюзите. София: Профиздат, 1986
  • Преходът към самоуправление в социалистическите страни. 1987
  • Завръщането на монарха. София: Христо Ботев, 2005, 374 с.
  • Учителската стачка 2007 г. - сбогом на солидарността. София: Христо Ботев, 2007, 192 с.
  • Държавата - това съм аз! Социологически портрет на Бойко Борисов. Бест Ту Би, 2012, 356 с.

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж з проф. д-р Кръстьо Петков Архив на оригинала от 2012-07-17 в Wayback Machine. // Vidin online, 17 март 2012.
  2. а б Кръстю Петков Петков // Omda.bg.
  3. а б в „Проф. Кръстьо Петков: В Европа няма преднамерен антибългаризъм“// в-к Класа, 31 август 2008 (архивирано от оригинала).
  4. „Доктор хонорис кауза“, сайт на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“.
  5. Виктор Иванов, Румяна Денчева, „Почина Кръстьо Петков, основателят на КНСБ“ // в-к 24 часа, 23 декември 2016.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за