Кръстьо Пинзов
Кръстьо (Кръстю, Кръсто, Ставро, Ставри) Димитров Пинзов, наречен Пинзата, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
| Кръстьо Пинзов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1952 г.
|
Биография редактиране
Пинзов е роден в 1866 година[2] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1][3] Активен член е на ВМОРО и до януари 1903 година е куриер. По аферата в Смърдеш е арестуван, бит в Костур и затворен в Битолския затвор. След 6 месеца е освободен с подкуп.[1]
Участва в сражението за освобождаване на четата на Борис Сарафов при Смърдеш през март 1903 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година със Смърдешката чета на Георги Кенков и отряда на Васил Чекаларов. Участва в нападението на Жервени и във всички други акции в Костурско.[1] При потушаването на въстанието и опожаряването на Косинец се опитва заедно с Кането Ниновски и Лазар Кенков да възспира грабежите на башибозука от околните села.[4] Преселва се в Свободна България, където е определен за пунктов началник на ВМРО във Варна след Григор Михайлов.[5] Собственик е на бюфет в Морската градина и сладкарница „Македония“. Произнася тържествена реч при погребението на терориста от ВМРО Мане Накашев, убит на 21 февруари 1933 година от протогеровисти.[6] Дъщеря му Христина Пинзова се жени за Атанас Пашков. Член е на Илинденската организация.[7]
На 5 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[8]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година изпада в немилост пред новата власт, арестуван е и е отведен в София с други дейци на македонското освободително движение.[9] Убит е заедно със зет си на Великден 1952 година.[10][11][12]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 245.
- ↑ Към 5 март 1943 година е на 77 години.
- ↑ Младенов, Пандо. Въ и извънъ Македония
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
- ↑ Стефанов, Григор. Маската „Македонска кауза“, Б. И., 1996, стр.20.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 361.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 246.
- ↑ ВМРО-обединена, Лев Главинчев.
- ↑ Да възстановим паметника на незнайния македонски четник в Благоевград, сп. България-Македония, бр. 4 – 5, 2009 г.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов: отвъд легендите, Том 1, УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, стр.423, 502, 906.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин: никога вече комунизъм, Ин-т по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, 2005, стр.157.