Кръстьо (Кръстю, Кръсто, Ставро) Ставрев Пинзов, наречен Пинзата, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Кръстьо Пинзов
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

 
Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Константин Пантофчиев (четвърти), Кръстю Пинзов (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред Паметника на незнайния македонски четник

Кръстьо Пинзов е роден в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Активен член на ВМОРО в Костурско. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и при потушаването на въстанието и опожаряването на Косинец се опитва заедно с Кането Ниновски и Лазар Кенков да възспира грабежите на башибозука от околните села.[2] Преселва се в Свободна България, където е определен за пунктов началник на ВМРО във Варна след Григор Михайлов.[3] Собственик е на бюфет в Морската градина и сладкарница „Македония“. Произнася тържествена реч при погребението на терориста от ВМРО Мане Накашев, убит на 21 февруари 1933 година от протогеровисти.[4] Дъщеря му Христина Пинзова се жени за Атанас Пашков. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година изпада в немилост пред новата власт, арестуван е и е отведен в София с други дейци на македонското освободително движение.[5] Убит е заедно със зет си край София или Варна на Великден 1952 година.[6][7][8]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Младенов, Пандо. Въ и извънъ Македония
  2. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 273.
  3. Стефанов, Григор. Маската „Македонска кауза“, Б. И., 1996, стр.20.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
  5. ВМРО-обединена, Лев Главинчев.
  6. Да възстановим паметника на незнайния македонски четник в Благоевград, сп. България-Македония, бр. 4 – 5, 2009 г.
  7. Гаджев, Иван. Иван Михайлов: отвъд легендите, Том 1, УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, стр.423, 502, 906.
  8. Гаджев, Иван. Лушин: никога вече комунизъм, Ин-т по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, 2005, стр.157.