Уикипедия

Кръстю Лазаров

Кръсто (Кръстьо, Кръстю) Лазаров Иванов, известен като Кумановски, Конюшки,[1] или Ставре,[2] е български революционер, кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Кръстю Лазаров
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
януари 1945 г. (64 г.)
Награди„За военна заслуга“
„Свети Александър“
Кръстю Лазаров в Общомедия

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Кръсто Лазаров е роден през 1881 година в село Конюх, Кратовско, тогава в пределите на Османската империя.[4] Самият Лазаров посочва 1881 - 1882 година. Баща му умира преди раждането му и Лазаров е отгледан от майка си Анастасия (Таска) и един от братята си Дойчин. Към 1889 - 1890 година майка му с двама от братята му се мести в Куманово, а един от другите му братя се установява в Свободна България.[5]

Четник на ВМОК

редактиране
 
Войводата с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов

В Куманово Кръсто живее с войводата Ангел Малински,[5] който му се доверява и Кръсто започва да пренася оръжие в града.[6] При избухването на Винишката афера в 1897 година първо Малински,[6] а след него и Лазаров с помощта на хазаина си Никола Канаревски бяга в Кюстендил, България.[3][7] В Кюстендил се среща с Малински, който му дава пари и му разкрива същността на Вътрешната организация.[7] По-късно Лазаров се премества в София при по-големия си брат, който през 1895 година е четник при Антон Бузуков и Димитър Матов. Запознава се с четници на Върховния македоно-одрински комитет и в централата на Комитета на площад „Славейков“ се записва като четник.[8]

В 1901 година[9] за пръв път влиза с въоръжена чета в Македония като четник на капитан Йордан Стоянов.[3][8] Четата се състои от 30 души и е въоръжена и снабдена от Върховния комитет.[8] Минава границата в местността Чатал при Рилския манастир, но в село Сърбиново Лазаров се разболява и заедно с още няколко четници се връща в България.[9]

Непосредствено след Горноджумайското въстание през 1902 година навлиза в Горноджумайско с 60-70 души чета, под командването на капитан Стефан Димитриев. Четата обикаля силно засегнатия Горноджумайски район и на връщане води сражение на границата. След изтеглянето си в България Лазаров заедно с повечето четници се присъдинява към четата на капитан Стоянов, която се кани на навлезе в Македония.[9] Четата от 30 души е оглавена от пристигналия генерал Иван Цончев и през селата Бистрица, Марулево, Градево, Сърбиново и Сенокос стига до Ощава. Тук са изненадани от потеря и в избухналото сражение един четник загива. При изтеглянето на четата са ранени стар четник опълченец от Руси и Кръсто Лазаров - в левия крак. През Предела четата се изтегля в България.[10]

В София Лазаров се лекува, подпомогнат материално от Славянското дружество.[10] През пролетта на 1903 година, преди Гергьовден, капитан Стоянов отново формира чета, в която влиза и Кръсто Лазаров. Помощници на Стоянов са подпоручик Христо Танушев и фелдфебел Мицов,[11] а в четата влиза и комитката Катерина Арнаудова.[12] Четата обикаля селата Влахи, Пирин и Лиляново. В Ощава[11] са предадени и след сражение се изтеглят към Сърбиново и Сенокос. В Сенокос четата отново е открита от потеря и след сражение отстъпва,[12] като загиват Ангел, учител от Кресна и Страшимир от Елена.[13] Група от 5-6 човека, в която влиза и Лазаров, се загубва от основната. Оглавена от старшина от Търново и учител от Серско,[12] малката чета след няколко дена се изтегля в Рилския манастир.[13]

Четник на ВМОРО в Илинденско-Преображенското въстание

редактиране
 
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров

В България Лазаров почти веднага се присъединява към четата на войводата Никола Пушкаров, с която влиза в Македония и четата на кратовския войвода Димче Берберчето. Двете чети са придружени от четата на велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, която има задача да подпомага навлизането на четите през границата и ги съпровожда до село Дренък. Кратовската чета на Диме Берберчето остава в Кратовско, а тази на Пушкаров продължава за Кумановско и Скопско.[13] Основна цел за четата през Илинденско-Преображенското въстание е взривяването на железопътната линия Солун – Скопие. Дават взрив на Диме Рупчето от село Новачани, който го поставя на линията, а четата се оттегля във Ветерския манастир. След няколко дена на 1 август са открити от войници край Кожле и избухва сражение, в което загиват няколко войници, а останалите се разпръсват. Към четата се присъединяват няколко души от Кожле. На 2 август водят успешно сражение с нова потеря.[14] Обстрелват влаковете и принуждават пътническия влак да се върне в Скопие. Пристига много войска и башибозук и избухва ожесточено сражение, което продължава до вечерта. Със спускането на мрака четата отстъпва към Дивля без жертви, като само няколко четници се губят и само стигат до България. Към четата на Пушкаров се присъединява и сърбоманската чета на Ангелко Алексов.[15]

На 3 август 1903 година при Дивля срещат четата на Боби Стойчев, който преследва четата на Ангелко. От Скопско, Кумановско и Велешко пристигат потери и четите поемат за Овче поле, към една височина над Гюрищкия манастир.[15] Двете български чети и сърбоманската наброяват около 50 души. Над село Сопот четите дават голямо сражение на турска войска и башибозук.[16] Оттеглят се към Дивля и през Живине, Павлишенци, Пезово, Конюх, Беляковци, Сейланци и Пчинския манастир стигат до сръбската граница, която минават и се установяват в село Бущране. При тях пристиг граничният офицер капитан Рафаилович, който е и деец на сръбския революционен комитет и благодарение на поречките сърбомани, сръбските власти не им правят проблеми и българите през Мосул минават в България, където за кратко са интернирани.[17]

Преди края на въстанието Лазаров влиза в нова чета от около 400-500 души с войводи Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев и Димитър Ганчев. В четата е и Глигор Соколов, който по-късно става сърбомански войвода. Целта на четата е да запали Крива паланка. Четата минава границата при Коприва, навлиза 3-4 km в Османската империя, но след съвещание на войводите се връща, тъй като въстанието е към края си и османците осветяват с факли цялата гранична линия.[17] На излизане четата дава сражение на граничните османски войски. Част от нея, в която е и Лазаров, остава по границата и нощно време напада турските постове, като навлиза в турска територия и ги обстрелва от там. Турците за отмъщение нападат село Караманица и го обират. След края на въстанието четата се разформирова, като в Лазаров остава с 5-6 души в село Доганица да пази оръжието, което предава на войводата Мише Развигоров.[18]

Войвода на ВМОРО

редактиране
 
Четата на Кръсто Лазаров по време на честване на Хуриета в Куманово на 29 юли

Лазаров прекарва зимата на 1903/1904 година в Кюстендил. През пролетта на 1904 година навлиза в Македония с чета от 7-8 души, изпратена от кумановско-скопския войвода Пушкаров. С четата е и Тодор Паница, изпратен а войвода в Кумановско. С четата върви и кратовската чета на Йордан Спасов. Четата е добре приета и за пръв път обикаля селата покрай сръбската граница към Байловци и манастира „Свети Прохор Пчински“ по планината Козяк. В село Пчиня са открити случайно от турчин и за пръв път Лазаров се сражава като самостоятелен войвода, тъй като Паница е заминал по работа в Куманово. Четата открива огън и се оттегля. Турците подпалват една от махалите на селото и убиват двама души селяни. След това четата обикаля някои от селата от околията и в село Жегняни се среща с Тодор Паница и продължава да обикаля селата откъм Козячката страна с център Байловци. Обиколят подкозячките села откъм сръбската граница Байловци, Рамно, Дълбочица, Малотино, Степанци, Жегняни, Арбанашко, Цвиланци, Алинци, Осиче, Дренък, Кокино, Цветишинци, Канарево, Ора, Облавци, Ругинци и Брешко. После обиколят селата Пелинци, Карловци и Враготурци.[19]

Към Великден 1904 година се прибират в България, но скоро Лазаров отново навлиза в Македония този път с четата на Атанас Бабата, която действа в Кратовско около месец. В нея отдельонен началник е Йордан Спасов. Същевременно през юли 1904 година за Кумановско заминава Константин Нунков, който замества Санде Чолака като околийски войвода.[20] Лазаров се отделя от четата на Атанас Бабата и остава в Кумановско с Нунков, тъй като познава района добре. Четата започва да обикаля Кумановско, тъй като вече се появяват сръбски чети откъм манастира „Свети Прохор Пчински“.[21] Заедно с Нунков Лазаров участва в Живинското съвещание на Скопски революционен окръг през есента на 1904 година.[22] Наскоро след сбирката към края на 1904 година Нунков заминава на почивка в България и за свой заместник оставя Гроздан Башчауша.[21]

Лазаров продължава редовно да влиза с чети в Македония, като освен срещу турци вече се сражава и със Сръбската пропаганда в Македония. Към 1907 година е кумановски районен войвода и действа с чета от 8 души.[23]

След Младотурския преврат Кръсто Лазаров е легален от 16 юли 1908 година до Коледата на 1909 година, когато бяга в България. След това се връща в Македония и оглавява чета. На 13 юли се сражава успешно с войска при село Тръстеник, което за отмъщение е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[26]

Войни за национално обединение

редактиране
  Основни статии: Сражение при Островица и Сражение при Орловец
 
Портрет

До започването на Балканската война той продължава често да навлиза в Македония, като после се изтегля в България. След обявяването на мобилизация за войната не позволява на сръбски чети да навлязат в Азот. По време на войната е в четата на Тодор Александров.[27] С четата си по време на Кумановската битка с няколко хиляди четници и милиция предприема атака на турските позиции в гръб и пленява тежката артилерия при село Орашец, която пречи на сръбското настъпление през теснината.[28] След превземането на Куманово назряват проблеми със сръбските окупатори, които издават заповед за убийството му и унищожение на четата му[29] и Лазаров се изтегля в България. Връща се в Македония нелегален и обикаля Кумановско и Щипско, а в началото на 1913 година разузнава сръбските военни сили във Вардарска Македония. В Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

След войната се установява за кратко в България. Преди и след началото на Първата световна война води агитационна дейност. На 2 октомври 1914 година (стар стил) Кръсто Лазаров е предаден с четата си в село Кетеново, обградени и с цената на петима убити пробиват обсадата на сръбските войски, и дни по-късно се спасяват в България.

На 9 юни 1915 година в местността Островица при село Габреш, Кумановско, четата на Кръсто Лазаров отново дава сражение на сръбски войски, в което са убити 9 сръбски войници, а четата не дава жертва. На 27 август в местността Бислим, на 5 километра от Куманово, четата е обградена от три дружини редовна войска с артилерия. След четиридневно сражение сръбските части дават десетки убити и ранени, а жертвите на четата са 12 убити и 7 ранени, включително и войводата.[30][31]

Ранен няколко пъти в последвали сражения, Кръсто Лазаров се оттегля и в периода 1915 – 1918 година се поставя в услуга на българската администрация и армия. Участва и в потушаването на Топлишкото въстание през 1917 година. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[32] След Солунското примирие подпомага изтеглянето на български военни в България. Награден е с орден „За военна заслуга“, VI степен.[33]

Войвода на ВМРО

редактиране
 
Скопската чета на Кръсто Лазаров (с бинокъла) и Величко Велянов (втори прав)
 
Четата на Велянов и Лазаров

През 1922 година Кръсто Лазаров обикаля с редовна чета в Кумановско, но от юли 1924 година контролът на сръбската граница се засилва, както и този в окупирана Македония. До 1925 година влизането и обикалянето с чета става много трудно, сърбите начесто поставят засади, след предателства се разкриват и афери. Постепенно намалява масовостта и интензивността на четническите акции, а през 1930 година четата на Кръстю Лазаров е спряна още на границата с Югославия. От септември 1931 година до май 1933 година В. Мирчев записва спомените на войводата, които се пазят в Централния държавен архив.

По време на Втората световна война

редактиране

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година Лазаров се завръща в Куманово, като в периода 1941 – 1944 г. се радва на голяма почит от страна на властта и народа.[34] През 1942 година на първото годишно събрание на Кумановското дружество на Илинденската организация е избран с пълно мнозинство за негов почетен председател. Председателят на дружеството Тодор Сопотски прочита следната нота в негова чест:

„ И днес, когато желаната свобода е постигната и великото дело завършено. Илинденци са щастливи да ви виждат здрав и бодър между тех, пожелават ви крепко здраве и дълъг още живот при Велика България и Ви превъзгласяват за доживотен свой почетен председател.[35] “
 
Деца в защита на каузата на ВМРО, 1925 година. Дъщерята на Кръстьо Лазаров Вера Димитрова е втора от дясно наляво

На 15 септември 1942 година в местността Орловец, където в 1915 година Лазаров води голямо сражение, е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов и 20 000 души от околията. Архимандрит Стефан отслужва панихида в памет на загиналите четници, на която присъства делегация на Кумановското благотворително братство, кметът на Кюстендил Георги Ефремов, конен взвод и работници от Скопие. Областният директор Димитър Раев обявява, че цар Борис III е наградил войводата с орден „Свети Александър“ V степен, а живите му другари с орден „Свети Александър“ VI степен, както и с парични награди. Лазаров е обявен за почетен член на Съюза на запасните подофицери. Получава приветствия от министрите Петър Габровски и Добри Божилов и от управляващия Скопско-Велешка епархия митрополит Софроний. Кметът на Куманово Милан Гоцев му дарява къща в града, а кумановското население – 180 000 лева.[36]

Лазаров действа като войвода на контрачета, бореща се срещу комунистическите партизани,[37] с център на действие село Матейче.[38]

През ноември 1944 година в Куманово е установена комунистическа власт. В резултат на 14 януари 1945 г. Лазаров е осъден на смърт от Скопския военнополеви съд като „големобугарин“.[39] Войводата Лазаров е разстрелян още същия ден, при Кумановското клане, заедно с още 47 видни българи, сред които и войводите Тодор Сопотски и Игнат Мангъров.

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Лазаров:

„ Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често… и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой – колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко… А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит…[40] “

Литература

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
  3. ↑ а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 361.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 254-255.
  5. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 6.
  6. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 7.
  7. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 8.
  8. ↑ а б в Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 9.
  9. ↑ а б в Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 10.
  10. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 11.
  11. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 12.
  12. ↑ а б в Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 13.
  13. ↑ а б в Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 14.
  14. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 15.
  15. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 16.
  16. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 17.
  17. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 18.
  18. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 19.
  19. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 20.
  20. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 21.
  21. ↑ а б Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 23.
  22. ↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 22.
  23. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  26. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 14, 17 юли 1910, стр. 4.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  28. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21-22.
  29. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
  30. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: Сто години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  31. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 151.
  32. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 604.
  33. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 21-22
  34. ↑ „Македония 1941, Възкресението“, Сотир Нанев.
  35. ↑ Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10.
  36. ↑ Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, Декемврий 1942. с. 9.
  37. ↑ Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.217.
  38. ↑ Британска поддршка на албанските вооружени групи и нивните акции во Македонија и Косово по војната, в. Вечер, 05.09.2006 г.
  39. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 246.
  40. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 141 – 142.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстю_Лазаров&oldid=12564013“.