Кръстю Лазаров Иванов или Кръстю Кумановски или Конюшки[1] е български революционер, кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Кръстю Лазаров
български революционер

Роден
Починал
Етнос българи
Кръстю Лазаров в Общомедия

БиографияРедактиране

Кръстю Лазаров е роден през 1881 година в село Конюх, Кратовско, тогава в пределите на Османската империя.[2] Мести се в Куманово, заедно с майка си и един от братята си. Баща му умира преди раждането му, от по-големите му братя един се заселва в България. Кръстю с брат си и майка си, живее с войводата Ангел Малински, който му се доверява и го използва за куриер.

Във ВМОК и ВМОРОРедактиране

 
Войводата с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов

След Винишката афера бяга в Кюстендил, после се премества в София при по-големия си брат, който през 1895 г. е четник при Антон Бузуков и Димитър Матов. Запознава се с четници на Върховния македоно-одрински комитет като през 1900 г. за пръв път влиза с въоръжена чета в Македония като четник на Юрдан Стоянов.

Записва се повторно в чета след Горноджумайското въстание през 1902 г. Четата обикаля силно засегнатия Горноджумайски район като близо до село Ощава води сражение с аскер, в което Кръстю Лазаров е ранен. Четата се изтегля в България през Предела. Лазаров се лекува до пролетта на 1903 г., когато отново влиза в четата на Юрдан Стоянов. Четата се прибира отново в София след обиколка в Пиринско и няколко дадени сражения на турците.

Кръстю Лазаров напуска Върховния македоно-одрински комитет и се присъединява към четата на войводата Никола Пушкаров, с която влизат в Македония и четите на кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов. Основна цел за четата през Илинденско-преображенското въстание е взривяването на железопътната линия Скопие - Велес при село Новачани, където водят многократни сражения с турски аскер. В атентатите на железопътната линия участват и 9 души сърбоманска чета от Поречието. На 9 август 1903 г.(стар стил) при село Дивле срещат четата на Боби Стойчев, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада. След въстанието продължава редовно да влиза с чети в Македония (през 1904 година с тази на Велко Манов), като освен срещу турци вече се сражава и със Сръбската пропаганда в Македония. Към 1907 година е кумановски районен войвода и действа с чета от 8 души[3].

След Младотурския преврат Кръстю Лазаров е легален от 16 юли 1908 г. до коледата на 1909 г., когато бяга в България. След това се връща в Македония и оглавява чета. На 13 юли се сражава успешно с войска при село Тръстеник, което за отмъщение е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[6]

Войни за национално обединениеРедактиране

 
Четата на Кръстю Лазаров по време на честване на Хуриета в Куманово на 29 юли.

До започването на Балканската война той продължава често да навлиза в Македония, като после да се изтегля в България. След обявяването на мобилизация за войната не позволява на сръбски чети да навлязат в Азот. По време на войната е в четата на Тодор Александров.[7] С четата си по време на Кумановската битка с няколко хиляди четници и милиция предприема атака на турските позиции в гръб и пленява тежката артилерия при село Орашец, която пречи на сръбското настъпление през теснината.[8] След превземането на Куманово, назряват проблеми със сръбските окупатори, които издават заповед за убийството му и унищожение на четата му,[9] и Лазаров се изтегля в България. Връща се в Македония нелегален и обикаля Кумановско и Щипско, а в началото на 1913 г. разузнава сръбските военни сили във Вардарска Македония. В Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

След войната се установява за кратко в България. Преди и след началото на Първата световна война води агитационна дейност. На 2 октомври 1914 година (стар стил) Кръстю Лазаров е предаден с четата си в село Кетеново, обградени с цената на петима убити, пробиват обсадата на сръбските войски и дни по-късно се спасяват в България.

На 9 юли 1915 година при село Габреш, Кумановско, четата на Кръстю Лазаров отново дава сражение на сръбски войски, в което са убити 9 сръбски войници, а четата не дава жертва. На 27 август в местността Бислим, на 5 километра от Куманово, четата е обградена от три дружини редовна войска с артилерия. След четиридневно сражение сръбските части дава десетки убити и ранени, а жертвите на четата са 12 убити и 7 ранени, включително и войводата.[10][11]

Ранен няколко пъти в последвали сражения Кръстю Лазаров се оттегля и в периода 1915-1918 година се поставя в услуга на българската администрация и армия. Участва и в потушаването на Топлишкото въстание през 1917 година. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[12] След Солунското примирие подпомага изтеглянето на български военни в България.

Следвоенни годиниРедактиране

 
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров.

През 1922 г. Кръстю Лазаров обикаля с редовна чета в Кумановско, но от юли 1924 г. контролът на сръбската граница се засилва, както и този в окупирана Македония. До 1925 г. влизането и обикалянето с чета става много трудно, сърбите начесто поставят засади, след предателства се разкриват и афери. Постепенно намалява масовостта и интензивността на четническите акции, през 1930 г. четата на Кръстю Лазаров е спряна още на границата с Югославия. От септември 1931 г. до май 1933 г. В. Мирчев записва спомените на войводата, като днес се пазят в Централния държавен архив.

По време на Втората световна войнаРедактиране

След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година Лазаров се завръща в Куманово, като в периода 1941 - 1944 г. се радва на голяма почит от страна на властта и народа.[13] През 1942 година на първото годишно събрание на Кумановското дружество на Илинденската организация е избран с пълно мнозинство за негов почетен председател. Председателят на дружеството Тодор Сопотски прочита следната нота в негова чест:

И днес, когато желаната свобода е постигната и великото дело завършено. Илинденци са щастливи да ви виждат здрав и бодър между тех, пожелават ви крепко здраве и дълъг още живот при Велика България и Ви превъзгласяват за доживотен свой почетен председател.[14]
 
Деца в защита на каузата на ВМРО, 1925 година. Дъщерята на Кръстьо Лазаров Вера Димитрова е втора отдясно-наляво.

На 15 септември 1942 година в местността Орловец, на 8 km южно от Куманово, на мястото където през 1915 година четата на Кръстьо Лазаров води сражение със сръбска войска е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Петров Стойчев и Величко Спасов.[15] Междувременно Лазаров действа като войвода на контрачета бореща се срещу комунистическите партизани[16], с център на действие село Матейче[17]

През ноември 1944 г. в Куманово е установена комунистическа власт. В резултат на 14 януари 1945 г. Лазаров е осъден на смърт от Скопския военнополеви съд като „големобугарин“.[18] Войводата Лазаров е разстрелян още същия ден, при Кумановското клане, заедно с още 47 видни българи, сред които и войводите Тодор Сопотски и Игнат Мангъров.

 
Скопската чета на Кръстю Лазаров (с бинокъла) и Величко Велянов (втори прав).
 
Четата на Велянов и Лазаров.

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Лазаров:

Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често... и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой - колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко... А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит...[19]

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 254-255.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  6. Дебърски глас, година 2, брой 14, 17 юли 1910, стр. 4.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21-22.
  9. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
  10. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: Сто години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  11. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 151.
  12. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 604.
  13. „Македония 1941, Възкресението“, Сотир Нанев.
  14. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.10.
  15. Ил.. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, Декемврий 1942. с. 9.
  16. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.217.
  17. Британска поддршка на албанските вооружени групи и нивните акции во Македонија и Косово по војната, в. Вечер, 05.09.2006 г.
  18. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 246.
  19. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 141 - 142.