Отваря главното меню

Куарто (крайцер скаут, 1911)

бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия

Куарто (на италиански: Quarto) е бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия от началото на 20 век. Построен в единствен екземпляр. Това в първият италиански крайцер, който се задвижва с парни турбини, което носи скорост от над 28 възела и спомага за изпълняването на основната роля за която е създаден – разузнавач за основните сили на флота.

Куарто
Port Varna - Italian cruiser Quarto.jpeg
Крайцерът „Куарто“ в пристанище Варна през юли 1932 г.
Флаг Италия Италия
Клас и тип Крайцер скаут
Производител Arsenale di Venezia Венеция, Италия.
Живот
Заложен 14 ноември 1909 г.
Спуснат на вода 19 август 1911 г.
Влиза в строй 31 март 1913 г.
Изведен от
експлоатация
потопен като мишена през ноември 1940 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 131,6 m
Ширина 12,8 m
Газене 4,1 m
Задвижване 4 парни турбини Парсънс, 10 котела, 4 гребни винта,
25 000 к.с.
Скорост 28 възела
(52 km/h)
Водоизместимост 3271 t (нормална)
3 442 t (пълна)
Броня на палубата: 38 mm
на бойната рубка: 100 mm
Екипаж 247 души
Далечина на
плаване
2300 морски мили при 15 възела ход
запас гориво 800 t въглища и петрол
Въоръжение
Артилерия 6x120 mm
6x76 mm
Торпеда 2x450 mm ТА
Други 200 морски мини

„Куарто“ е базиран в Бриндизи през Първата световна война и участва веднъж в бойни действия в атака на Австро-Унгарски транспорти в южната част на Адриатическо море, като при срещата му с Австро-унгарския крайцер „Хелголанд“ двата кораба се оттеглят без да си нанесат взаимно повреди. В началото на 1930-те години „Куарто“ служи в Източна Азия и оказва поддръжка на италианската армия във Втората Итало-абисинска война, 1936 г. Следващите години е флагман на италианските сили, които участват в патрулните операции на неинтервентите, по време на гражданската война в Испания, атакуван е от Републикански бомбардировачи, но не получава повреди. Изключен е от състава на флота през януари 1939 г. и се използва като кораб-мишена за тестове с човешко торпедо и моторници-бомби, потъва след тест на моторница-бомба през ноември 1940 г., която макар и с намален заряд причинява на кораба такива поражение, че той бързо потъва.

КонструкцияРедактиране

„Куарто“ е проектиран от капитан 3-ти ранг Джулио Труконе за служба като крайцер скаут на Италианския флот. Като такъв е първият крайцер на флота, който е задвижван от парни турбини. Има две мачти, разположени при предния и задния команден пост. Основната защита на крайцера е бронирана палуба и броня на бойната рубка. Парните турбини са четири на брой, модел Парсънс, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с осем работещи на петрол, както и два комбинирани (на петрол и въглища) парни котли. Котлите са разположени в три котелни отделения между разположените в средата на крайцера три комина[1].

Основното въоръжение на кораба са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на бака, две се намират на главната палуба, преди задната рубка, а последните две след нея на горната палуба, като лявото от тях е изместено назад[2].Оръдията са произведени от фирмата Armstrong Whitworth (Армстронг)[3]. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдия[4][5]. Минното въоръжение се състои от два 450 mm надводни торпедни апарата, които скоро след влизането в строй на крайцера са заменени с един сдвоен апарат. Освен това „Куарто“ е проектиран да носи и 200 морски мини[6].

ИзточнициРедактиране

  1. Gardiner & Gray, p. 263
  2. Gardiner & Gray, p. 263
  3. Friedman, p. 96
  4. Gardiner & Gray, p. 263
  5. Friedman, p. 108
  6. Gardiner & Gray, p. 263

ЛитератураРедактиране

  • Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. New York, Penguin Books, 2006. ISBN 014303765X.
  • Friedman, Norman. Naval Weapons of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7.
  • Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, Naval Institute Press, 1980. ISBN 0-87021-913-8.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
  • Greene, Jack, Massignani, Alessandro. The Black Prince and the Sea Devils: The Story of Valerio Borghese and the Elite Units of the Decima MAS. Cambridge MA, Da Capo Press, 2004. ISBN 0-306-81311-4.
  • Halpern, Paul G.. A Naval History of World War I. Annapolis, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-352-4.
  • Halpern, Paul. The Battle of the Otranto Straits: Controlling the Gateway to the Adriatic in World War I. Bloomington IN, Indiana University Press, 2004. ISBN 0-253-11019-X.
  • Marinelli, Maurizio, Andornino, Giovanni. Italy’s Encounters with Modern China: Imperial Dreams, Strategic Ambitions. New York, Palgrave Macmillan, 2013. ISBN 9781137290939.
  • Mortimer, Gavin. The Daring Dozen: 12 Special Forces Legends of World War II. Oxford, Osprey Publishing, 2012. ISBN 9781780964553.
  • O'Hara, Vincent, Dickson, David, Worth, Richard. To Crown the Waves: The Great Navies of the First World War. Annapolis MD, Naval Institute Press, 2013. ISBN 978-1-61251-082-8.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Italian cruiser Quarto“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.