Кузман Шапкарев

български възрожденец

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Фото Братя Лиондас
Роден
Починал
18 март 1909 г. (75 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография
Право
Семейство
СъпругаЕлисавета Шапкарева
ДецаКлимент Шапкарев
Евтим Шапкарев
Иван Шапкарев
Подпис
Кузман Шапкарев в Общомедия

Биография Редактиране

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I Български поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:

такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.[1]
 
Кузман Шапкарев
 
Писмо от Кузман Шапкарев до екзарх Йосиф I Български с молба за подкрепа за написване на историята на 30-годишното му учителстване в Македония, Солун, 1883 г.

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.[3]

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891 – 1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, и в предговора на чиято първа част заявява че:

…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.

За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. В учебника „Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ“:

Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie.[4]

В „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“ има откъс със заглавие „Вера и Народност“,в който се казва че:

Пьiтанiе. Що е най-свето человеку?

Отговор. Верата и народността.

П. Спроти верата какъв си?

О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова.

П. А по народност, що си?

О. По народност съм Българин.

П. Защо?

О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi.

П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността?

Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.

и още:

П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?

О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”

(…)

П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?

О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.

И други откъси от Буквара свидетелстват за българските народност и език на местното славянско население в Македония:

П. Ние кой язик говориме?

О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.

П. Дали само ние Българите сме Славяни?

О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите.

Както и за възприемането на България:

П. Що се велит народ?

От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.

Също така заявява и българският произход на Солунските Братя и създадената от тях писменост и решителната роля на Средновековна България за разпространението й:

Овие два братя, сир. Кирил и св. Методий се слават от цел славянски свет за славянски просветители; защо тие първи измислили Българо-Славянската азбука и просветили Българите с евангелска истина, а чрез Българите после и всите други Славянски племена.

Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.[5] В свое писмо до Марин Дринов от 25 май 1888 година казва, че етнографското име „македонци“ е било натрапено на местното славянско население 10-15 години преди това отвън, определя го като ахраично, „глупаво“ и с лукава цел подновено прозвище, и населението използва като собствено име „бугари“ и го усвоява като собствено и премуществено свое повече, отколкото за дргите българи, което доказва в книгите си.[6]

Умира на 18 март 1909 година в София.[7]

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.[8] Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.[9]

По-значими съчинения Редактиране

 
Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен

Родословие Редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Каневчев
 
Ката Каневчева
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 – 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 – ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1974)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
  2. Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47 – 48
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 580.
  4. Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ. Цариградъ, Сѣ издаватъ от Андрея Атанасова Рѣесенеца, въ Печатницѫ-тѫ въ „Македониіѭ“, 1868. с. 5-6.
  5. ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834 – 18.III.1909). // Знам.bg. Посетен на 7 октомври 2014. Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine.
  6. 3. ЗА ИСТОРИЯТА И ХАРАКТЕРА НА ПИСМЕНАТА НОРМА В СР МАКЕДОНИЯ
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709–710.
  8. Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495 – 496.
  9. Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев. // Галерия арт новини. Посетен на 13 ноември 2015.
пръв главен учител на Солунската българска мъжка гимназия
(1880 – 1881)
Божил Райнов