Кузман Шапкарев

български възрожденец

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Фото Братя Лиондас

Роден
Починал

Етнос българи
Награди За гражданска заслуга
Научна дейност
Област Етнография
Право
Семейство
Съпруга Елисавета Шапкарева
Деца Климент Шапкарев
Евтим Шапкарев
Иван Шапкарев
Подпис Signature of Kuzman Shapkarev.svg
Кузман Шапкарев в Общомедия

БиографияРедактиране

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I Български поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:

такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.[1]
 
Кузман Шапкарев
 
Писмо от Кузман Шапкарев до екзарх Йосиф I Български с молба за подкрепа за написване на историята на 30-годишното му учителстване в Македония, Солун, 1883 г.

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия.[2] Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.[3]

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891 – 1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, и в предговора на чиято първа част заявява че:

…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.

За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. В учебника „Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ“:

Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie.[4]

В „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“ има откъс със заглавие „Вера и Народност“,в който се казва че:

Пьiтанiе. Що е най-свето человеку?

Отговор. Верата и народността.

П. Спроти верата какъв си?

О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова.

П. А по народност, що си?

О. По народност съм Българин.

П. Защо?

О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi.

П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността?

Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.

и още:

П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество?

О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.”

(…)

П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си?

О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.

И други откъси от Буквара свидетелстват за българските народност и език на местното славянско население в Македония:

П. Ние кой язик говориме?

О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни.

П. Дали само ние Българите сме Славяни?

О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите.

Както и за възприемането на България:

П. Що се велит народ?

От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.

Също така заявява и българският произход на Солунските Братя и създадената от тях писменост и решителната роля на Средновековна България за разпространението й:

Овие два братя, сир. Кирил и св. Методий се слават от цел славянски свет за славянски просветители; защо тие първи измислили Българо-Славянската азбука и просветили Българите с евангелска истина, а чрез Българите после и всите други Славянски племена.

Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.[5] В свое писмо до Марин Дринов от 25 май 1888 година казва, че етнографското име „македонци“ е било натрапено на местното славянско население 10-15 години преди това отвън, определя го като ахраично, „глупаво“ и с лукава цел подновено прозвище, и населението използва като собствено име „бугари“ и го усвоява като собствено и премуществено свое повече, отколкото за дргите българи, което доказва в книгите си.[6]

Умира на 18 март 1909 година в София.[7]

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.[8] Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.[9]

По-значими съчиненияРедактиране

 
Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 - 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 — ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1874)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 579.
  2. Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47 – 48
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 580.
  4. Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ. Цариградъ, Сѣ издаватъ от Андрея Атанасова Рѣесенеца, въ Печатницѫ-тѫ въ „Македониіѭ“, 1868. с. 5-6.
  5. ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834 – 18.III.1909). // Знам.bg. Посетен на 7 октомври 2014. Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine.
  6. 3. ЗА ИСТОРИЯТА И ХАРАКТЕРА НА ПИСМЕНАТА НОРМА В СР МАКЕДОНИЯ
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709–710.
  8. Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495 – 496.
  9. Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев. // Галерия арт новини. Посетен на 13 ноември 2015.
пръв главен учител на Солунската българска мъжка гимназия
(1880 – 1881)
Божил Райнов