Уикипедия

Кулакия

Кулакия или Халастра (на гръцки: Χαλάστρα, Халастра, до 1926 година Κουλουκιά,[2] форми на името Κουλακιά, Κουλιακιὰ, Κωλακία; до 1955 година Χαλάστρα;[3] до 1980 година Πύργος,[4]) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[5]

Кулакия
Χαλάστρα
Кулакийската библиотека
Кулакийската библиотека
Кулакия
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Централна Македония
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Гърция
40.6267° с. ш. 22.7322° и. д.
Кулакия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население7360 души (2001 г.)
ОсноваванеXV век
ПокровителАтанасий Кулакийски и Йоан Кулакийски[1]
Пощенски код573 00
Кулакия в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село Чалъково, е запазена църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.[6]

История

редактиране

Античност

редактиране

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

Според гръцки данни името Кулакия идва от турското куле, кула, което съхранява византийското име Кастрон, тоест крепост.[7]

В Османската империя

редактиране
 
Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), Paris, 1863 – 1869.

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[8] Селището винаги е било главно село в Солунското поле.[7] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[9] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария. Кулакия и има обширни общински земи, като тяхното управление предизвика много и остри спорове между местните първенци и църквата. Кулакия няма кладенци за питейна вода и жителите черпят вода от Вардар. Районът често се наводнява от водите на Вардар, въпреки че централните ръкави минават далече от селото. При наводненията често пъти Кулакия става остров и жителите общуват с лодки и импровизирани дървени мостове. Честите наводнения причиняват големи разрушения на къщи и унищожаване на реколта и добитък. Жителите полагат систематични усилия за пресушаване на нездравословните блата в района, но без сериозни резултати. Жителите строят двуетажни къщи от камък, дърво и колове, изплетени с папур и тръстика и отварящи се малки издръжливи северни прозорци, за да издържат на напора на сухия вятър вардарец.[7]

Основният поминък на кулакийци е систематичният риболов на риба, октоподи и миди. В устието на река Караазмак, в местността Кария, е функционирал рибовъден обект, ограден с тръстика, закована на дъното. В края на XVIII век селяните от Кулякия вече са изоставили отглеждането и търговията с лен и коприна и са се насочили към други култури, като пшеница, царевица, ечемик, но главно сусам,[10] като установяват реален монопол в преработката и разпространението на сусам, изкупувайки почти цялата продукция от околните селища от равнината. Тяхната репутация и съответно техния пазар се разпространява, както в Солун, така и в Енидже Вардар и по-големите селища в района.[10]

Някои жители също са се занимавали с лов и износа на дивеч за пазарите на Северна Европа, докато други със събиране на местна тръстика, която се търгува на Пазар Хамам (днешната улица „Комнини“) в Солун, на еврейския празник сукот.[10]

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

„ ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[11] “

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[12] “

От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на Гръцкото въстание в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученици.[9] През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[13]

 
Кулакийското евангелие от 1863 година

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.[14] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[15]

Обширното и катастрофално наводнение от 1880 година води до унищожаване на собствеността на много кулакийци и голяма част от жителите на селото решават да се изселят в Солун, където вече има голяма кулакийска колония.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1720 гърци,[16] като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония:

„ Между българскитѣ чифлици въ долината на р. Вардаръ се намира гръцко село Кулакия, което се състои отъ българско погръчено болшинство и една малка стара гръцка колония, вѣроятно заварена отъ турцитѣ. Гръцизъмътъ се е закрѣпилъ тукъ благодарение на старо епископство, което още сѫществува.[17] “

Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[18] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[19] Рафаел Жакмен в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (Bulgare de Collakia) в народна носия.[20]

Цялото селище е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[21]

В 1905 година има 2674 жители[22][10] според гръцки данни всички гръкоговорещи православни християни.[10]

На следната 1906 година в Кулакия се заселват 35 българоезични семейства, идващи от Чалъково и съседните чифлици Лапра, Колопанци и Махмутово.[10]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кулакия (Κουλακιά) е елиногласно и славяногласно селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.[23]

В Гърция

редактиране
 
Кулакийската водна кула

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[24] “

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

През второто десетилетие на века общината отваря няколко артезиански кладенеца, от които жителите черпят чиста вода.[7]

В 1926 година името на селището е сменено от Κουλουκιά на Халастра.[25] В 1955 година по случай построяването на Кулакийската водна кула името е сменено на Пиргос (Πύργος), в превод Кула.[26][27] В 1980 година е върнато името Халастра.[28]

Личности

редактиране
  Основна статия: Кулакийци

От Кулакия са двама новомъченици за християнската вяра от XVIII век – Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци – от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава – от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки

редактиране
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  4. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  5. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 22 юни 2008 
  6. ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.[неработеща препратка]
  7. ↑ а б в г д Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 51. (на гръцки)
  8. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 182 – 183. Посетен на 10 юни 2014.
  9. ↑ а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 183. Посетен на 10 юни 2014.
  10. ↑ а б в г д е Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 52. (на гръцки)
  11. ↑ Leake, William Martin, F.R.S. &c. Travels in Northern Greece. London, J. Rodwell, New Bond Street, Gilbert & Rivington, 1835. с. 259.
  12. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  13. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
  14. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.
  15. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  16. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  17. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
  18. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  19. ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4 – 5
  20. ↑ Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.
  21. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  22. ↑ Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 43. (на гръцки)
  23. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  24. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  25. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  26. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  27. ↑ Χαλάστρα : Σαν σήμερα 25-4-2000, τελειώνει το βάψιμο και η αναπαλαίωση του υδατόπυργου! // DeltaThess - News, 26 Απριλίου, 2020. Посетен на 7 февруари 2022 г. (на гръцки)
  28. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулакия&oldid=12251143“.