Кулакия или Халастра (на гръцки: Χαλάστρα, Халастра, до 1926 година Κουλουκιά,[2] форми на името Κουλακιά, Κουλιακιὰ, Κωλακία; до 1955 година Χαλάστρα;[3] до 1980 година Πύργος,[4]) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[5]

Кулакия
Χαλάστρα
Кулакийската библиотека
Кулакийската библиотека
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население7270 души (2011 г.)
ОсноваванеXV век
ПокровителАтанасий Кулакийски и Йоан Кулакийски[1]
Пощенски код573 00
Кулакия в Общомедия

География редактиране

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село Чалъково, е запазена църквата „Свети Димитър“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.[6]

История редактиране

Античност редактиране

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

Според гръцки данни името Кулакия идва от турското куле, кула, което съхранява византийското име Кастрон, тоест крепост.[7]

В Османската империя редактиране

 
Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), Paris, 1863 – 1869.

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[8] Селището винаги е било главно село в Солунското поле.[7] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[9] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария. Кулакия и има обширни общински земи, като тяхното управление предизвика много и остри спорове между местните първенци и църквата. Кулакия няма кладенци за питейна вода и жителите черпят вода от Вардар. Районът често се наводнява от водите на Вардар, въпреки че централните ръкави минават далече от селото. При наводненията често пъти Кулакия става остров и жителите общуват с лодки и импровизирани дървени мостове. Честите наводнения причиняват големи разрушения на къщи и унищожаване на реколта и добитък. Жителите полагат систематични усилия за пресушаване на нездравословните блата в района, но без сериозни резултати. Жителите строят двуетажни къщи от камък, дърво и колове, изплетени с папур и тръстика и отварящи се малки издръжливи северни прозорци, за да издържат на напора на сухия вятър вардарец.[7]

Основният поминък на кулакийци е систематичният риболов на риба, октоподи и миди. В устието на река Караазмак, в местността Кария, е функционирал рибовъден обект, ограден с тръстика, закована на дъното. В края на XVIII век селяните от Кулякия вече са изоставили отглеждането и търговията с лен и коприна и са се насочили към други култури, като пшеница, царевица, ечемик, но главно сусам,[10] като установяват реален монопол в преработката и разпространението на сусам, изкупувайки почти цялата продукция от околните селища от равнината. Тяхната репутация и съответно техния пазар се разпространява, както в Солун, така и в Енидже Вардар и по-големите селища в района.[10]

Някои жители също са се занимавали с лов и износа на дивеч за пазарите на Северна Европа, докато други със събиране на местна тръстика, която се търгува на Пазар Хамам (днешната улица „Комнини“) в Солун, на еврейския празник сукот.[10]

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[11]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[12]

От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на Гръцкото въстание в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученици.[9] През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[13]

 
Кулакийското евангелие от 1863 година

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.[14] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[15]

Обширното и катастрофално наводнение от 1880 година води до унищожаване на собствеността на много кулакийци и голяма част от жителите на селото решават да се изселят в Солун, където вече има голяма кулакийска колония.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1720 гърци,[16] като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония:

Между българскитѣ чифлици въ долината на р. Вардаръ се намира гръцко село Кулакия, което се състои отъ българско погръчено болшинство и една малка стара гръцка колония, вѣроятно заварена отъ турцитѣ. Гръцизъмътъ се е закрѣпилъ тукъ благодарение на старо епископство, което още сѫществува.[17]

Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[18] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[19] Рафаел Жакмен в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (Bulgare de Collakia) в народна носия.[20]

Цялото селище е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[21]

В 1905 година има 2674 жители[22][10] според гръцки данни всички гръкоговорящи православни християни.[10]

На следната 1906 година в Кулакия се заселват 35 българоезични семейства, идващи от Чалъково и съседните чифлици Лапра, Колопанци и Махмутово.[10]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кулакия (Κουλακιά) е елиногласно и славяногласно селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.[23]

В Гърция редактиране

 
Кулакийската водна кула

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[24]

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

През второто десетилетие на века общината отваря няколко артезиански кладенеца, от които жителите черпят чиста вода.[7]

В 1926 година името на селището е сменено от Κουλουκιά на Халастра.[25] В 1955 година по случай построяването на Кулакийската водна кула името е сменено на Пиргос (Πύργος), в превод Кула.[26][27] В 1980 година е върнато името Халастра.[28]

Личности редактиране

От Кулакия са двама новомъченици за християнската вяра от XVIII век – Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци – от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава – от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  4. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  5. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες, архив на оригинала от 12 април 2008, https://web.archive.org/web/20080412035605/http://www.imverias.gr/content/view/43/51/, посетен на 2008-06-22 
  6. Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας // Δήμος Δέλτα. Посетен на 31 юли 2014.[неработеща препратка]
  7. а б в г д Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 51. (на гръцки)
  8. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 182 – 183. Посетен на 10 юни 2014.
  9. а б Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 183. Посетен на 10 юни 2014.
  10. а б в г д е Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 52. (на гръцки)
  11. Leake, William Martin, F.R.S. &c. Travels in Northern Greece. London, J. Rodwell, New Bond Street, Gilbert & Rivington, 1835. с. 259.
  12. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  13. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180 – 204, 1982. σ. 181. Посетен на 10 юни 2014.
  14. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.
  15. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  16. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  17. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
  18. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  19. Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4 – 5
  20. Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315 – 1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.
  21. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  22. Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 43. (на гръцки)
  23. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  24. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  25. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  26. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.
  27. Χαλάστρα : Σαν σήμερα 25-4-2000, τελειώνει το βάψιμο και η αναπαλαίωση του υδατόπυργου! // DeltaThess - News, 26 Απριλίου, 2020. Посетен на 7 февруари 2022 г. (на гръцки)
  28. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 7 февруари 2022 г.