Кулата

село в община Петрич, обл. Благоевград
Вижте пояснителната страница за други значения на Кулата.

Ку̀лата, понякога също и нечленувано Кула, е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич. В миналото е наричано Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Сярска Кула (днес Палеокастро, Гърция).

Кулата
Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата
Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата
България
41.3888° с. ш. 23.3634° и. д.
Кулата
Област Благоевград
41.3888° с. ш. 23.3634° и. д.
Кулата
Общи данни
Население670 души[1] (15 март 2024 г.)
81,1 души/km²
Землище827 km²
Надм. височина105 m
Пощ. код2868
Тел. код07425
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ40539
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Кулата
Димитър Манолев
(независим)
Кулата в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя СофияСолун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) – митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.

В землището на селото се намира защитената местност Карталец, в която се опазват растителените видове Подуточашково клинавче/Мехуресточашков клин (Astragalus physocalyx Fisch.) и Съчленен коринефорус (Corynephorus Divaricatus) и тяхното местообитание.[2]

Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 1958 година в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X – XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход.[3]

През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:

На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи-християни.[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.

Изселването на войводата на ВМРО Евтим Евтимов – Тимльо от с. Кулата, заедно със семействата на неговите синове Георги и Атанас Евтимови е без никакви законови основания от новата комунистическа власт. В информация на Държавна сигурност от 1950 год. пише следното за Тимльо : Тома Радовски продължава посещенията си в с. Кулата, като отива при неговият неразделим приятел Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), стар вемерист, ятак на бандити за които му деяния е изселен във вътрешността на страната ни. В деня на изселването на Евтим Георгиев, под предлог да закупи сено Радовски отива при приятеля си и се среща с него. Водил е продължителен разговор и накрая се разцелуват.[10]

През 2015 година на изборите в Кулата за кмет е избран Димитър Дамянов.

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост
Общо 849
Българи 774
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 71

Обществени институции

редактиране
  • Кметство
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Читалище „Гоце Делчев“
  • Православен храм „Св. Атанасий“

Личности

редактиране
Родени в Кулата
Свързани с Кулата
  •   Георги Бърдаров (р. 1973), български географ и писател
  •   Станко Йовчев (р. 1988), български футболист, по произход от Кулата
  •   Димитър Башлиев (роден неизв. – 1925 г.), селски войвода на ВМРО. Селската чета на Кулата с войвода Димитър Башлиев е сформирана през 1919 г.[13]
  •   Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), селски войвода на ВМРО в Кулата след смъртта на войводата Димитър Башлиев през 1925 г. По време на Петричкия инцидент четата на Тимльо участва успешно в отбраната на Петрич срещу редовната гръцка армия.[13]
  •   Иван Козаров, общински кмет на Кулата, убит през 1923 година от ВМРО[13]

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Карталец // ИАОС. Посетен на 30 май 2020 г.
  3. Милчев, Атанас. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет I. 1960. с. 401 - 449.
  4. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  10. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 130-139.
  11. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  13. а б в Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 130.