Кулата

село в област Благоевград
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кулата.

Ку̀лата, понякога също и нечленувано Кула, е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич. В миналото е наричано Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Сярска Кула (днес Палеокастро, Гърция).

Кулата
Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата
Църквата „Св. Атанасий“ в Кулата
Общи данни
Население 779 души[1] (15 юни 2020 г.)
94,2 души/km²
Землище 827 km²
Надм. височина 105 m
Пощ. код 2868
Тел. код 07425
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40539
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Кулата
Димитър Манолев
(независим)
Кулата в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София - Солун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) - митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.

В землището на селото се намира защитената местност Карталец, в която се опазват растителените видове Подуточашково клинавче/Мехуресточашков клин (Astragalus physocalyx Fisch.) и Съчленен коринефорус (Corynephorus Divaricatus) и тяхното местообитание.[2]

ИсторияРедактиране

Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 50-те години на XX век в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква, чието функциониране се отнася към X-XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход.[3]

През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:

На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи-християни.[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.

През 2015 година на изборите в Кулата за кмет е избран Димитър Дамянов.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство
  • Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Читалище „Гоце Делчев“
  • Православен храм „Св. Атанасий“

ЛичностиРедактиране

Родени в Кулата
Свързани с Кулата

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Карталец. // ИАОС. Посетен на 30 май 2020 г.
  3. Милчев, Атанас. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. // Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет I. 1960. с. 401 - 449.
  4. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.