Кулата (светилище)

мегалитен комплекс

Праисторическият мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в Община Стрелча, на 7 km южно-югозападно от гр. Копривщица и на 12 km северно-североизточно от гр. Стрелча. Най-ранният културен пласт в комплекса датира още от Халколита, след което има прекъсване в Бронзова епоха, след което траките го припознават като свещена територия. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на Одрисите населявали региона на Същинска Средна гора в Желязна епоха и късна Античност. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България – височината му е 5.80 m.[1][2]

Кулата
Менхирът от централната площадка на комплекса
Менхирът от централната площадка на комплекса
Местоположение
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
42.5619° с. ш. 24.3536° и. д.
Кулата (светилище)
Местоположение в България Област Пазарджик
Страна Флаг на България България
Област Област Пазарджик
Археология
Вид Мегалитно светилище
Епоха Халколит,Тракийска епоха

ОткритиеРедактиране

Първите теренни изследователски проучвания на обекта са осъществени още през 2008 г. от Николета Петкова, която първа публикува откритието в научната литература.[2][3]

Описание и особеностиРедактиране

Светилищният комплекс в местността Кулата е разположен на билото на водоразделен рид, ориентиран в посока север-юг, със силно изразен наклон в южна посока. От източната си страна граничи с шосето Стрелча – Копривщица, от западната има стръмни, гористи склонове, които се спускат към дере, на юг плавно се спуска към местностите Гергински гьол и Исара.

Най-високата част представлява сравнително заравнена площадка от която се открива гледка към цялата Стрелчанска долина, върховете Бунай, Стръмонос от запад и Влък и Богдан на изток. Изсичанията по скалите са предимно кръгли и продълговати с приблизителни размери от 0,05 m до 0,50 m Доминиращ във височина е жертвеник, разположен върху два игловидни блока. Оформен е седалковидно, с диаметър от 0,90 m, като седящата част е с широчина 0,80 m, дължина 0,65 m и дълбочина 0,55 m. Съоръжението може да се причисли към групата на т. наречените „тронове”, известни от множество светилища на територията на Източното Средиземноморие. „Тронът” е разположен на главната ос, към Зимното слънцестоене. В южната му периферия е оформена лява стъпка (човешко стъпало), която се излива на югозапад. Горната част на жертвеника е осеяна от множество изсичания, като единствено на север няма улеи за изтичане.[4]

Прецизно оформена дъговидна скална арка се наблюдава в южната част на площадката. Допряна е до единия от игловидните скални блокове, които поддържат трона. Височината в светлата част е 1,87 m и е широка 1,60 m Ориентирана е към югоизток, т.е. към пролетното и есенното равноденствие. Нишата, оформена от лявата страна по всяка вероятност е дарова.

Масивно скално съоръжение се наблюдава северно от арката. Каменна плоча е поставена върху няколко по-малки скали, като образува заслон. От долу е изсечена и е двускатно оформена, като по този начин се е образувал „зъб” с височина от 0,50 m и дължина 2,35 m. Този зъб е положен върху югоизточната и източната подпора. Съоръжението е „стъпило” на четири скални блока, които са добре оформени. Подобно съоръжение е регистрирано в Северен Пирин, в местността Капатника и се нарича пирустия.[5] Ясно си личи улея, който пресича пирустията и продължава надолу по отвесната скала. В най-високата част под съоръжението височината е 1,65 m и е удобно за сядане. При северозападната подпора има кръгло изсичане с дълбочина от 0,50 m и диаметър 0,12 m. При сегашното положение на покривната плоча е невъзможно нейното изсичане, което предполага вторичното покриване на съоръжението.[6]

Връзка с други обектиРедактиране

Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани.

Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.[7]

Изследователски екипРедактиране

Първите теренни проучвания в района са осъществени след 2008 г. от Николета Петкова, която в качеството си на докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски“ уведомява своя научен ръководител проф. Васил Марков. Проучванията в района на град Стрелча се извършват под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев и Николета Петкова. Консултанти на екипа са проф.Васил Марков, д-р Алексей Стоев – директор на филиала на ИКСИ (БАН) в Стара Загора, доц. д-р Деян Вангелов от СУ „Климент Охридски“.[8]

ПътеводителРедактиране

Липсват каквито и да са указателни табели, които да насочват към обекта. Ориентир за мястото са заслон и чешма в близост до Републикански път III-606 между Стрелча и Копривщица.

ФотогалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. wikimapia.org Тракийско светилище Кулата
  2. а б Петкова, Н.; „Скален мегалитен комплекс в местността Кулата, Стрелча“ – Сборник „Граници на културологията“, УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2010 г., ISBN 978-954-680-693-2
  3. Petkova, Nikoleta Megalithic Sanctuaries from Tsentralna Sredna Gora Mountain in MEGALITHIC CULTURE IN ANCIENT THRACE, Neofit Rilski University Press Blagoevgrad 2015
  4. Трон е регистриран в мегалитното светилище над Долното Полежанско езеро в Пирин (Марков 2007: 48); В мегалитно светилище до манастира Трескавец в Македония са изсечени 4 трона (Марков 2007: 54); Над двореца- светилище в крепостта Перперек – един, със стъпало за крака и облегалка за ръцете (Овчаров, Коджаманова 2006: 43-44); Два трона в светилището до с. Татул (Овчаров 2005: 8); Двоен трон от „Града на Мидас” (Василева 2005: 96) и пр.
  5. Марков 2007: 74
  6. Петкова 2012: Петкова, Н. Тракийски мегалитни светилища в района на град Стрелча. В: Култура и културни практики. Благоевград: УИ Неофит Рилски, 101-123
  7. Дора Александрова, „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – marica.bg
  8. „Подновяват проучванията на Скумсале, Кулата и Качулата край Стрелча“ – art-visa-bulgaria.eu (30.11.2011 г.)