Отваря главното меню

Кула (дем Долна Джумая)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула (на гръцки: Παλαιόκαστρο, Палеокастро, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон, до 1927 година Κούλα, Кула[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия). Според преброяването от 2001 година селото има 723 жители. Селото е наричано Серска Кула, за да се отличава от близкото село Кулата (наричано и Петричка Кула), което днес е в границите на България.

Кула
Παλαιόκαστρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 78 m
Население 723 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Серското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра североизточно от Просеник (Скотуса). Край селото е разположен Кулският манастир „Въздвижение на Светия Кръст“.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Кула е чифлик, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кулата (Koulata) е посочено като село с 52 домакинства, като жителите му са 157 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Кула, правителствен чифлик (махлюл), разположен при полите на същия клон от Бродската планина,[3] към СИ от града, 3 часа разстояние. Нивята са по полето и съвсем малко над селото. Църква, в която се чете гръцки. 80 къщи с 360 души чисти българе.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 510 жители българи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 520 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученика.[8] След Младотурската революция в 1908 годна собственикът на чифлика продава земята на населението. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Кула учител е Георги Трайчев,[9] а учениците са 30 (19 момчета и 11 момичета), които са разделени в забавачница и четири отделения.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция и 40 от 90-те къщи на чисто българското село се изселват в България.[12] През 1927 година селото е прекръстено на Палеокастрон.[13] Най-много бежанци от Кула живеят в Петрич и Пернишко.[12] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Кула е смесено местно-бежанско село с 46 бежански семейства и 185 души бежанци.[14]

В 1944 година след изтеглянето на българските войски ощ десетина български семейства напускат Кула.[12]

ЛичностиРедактиране

 
Андон Янакиев от Волак и Ангел Дончев (вдясно).
Родени в Кула
  •   Ангел Дончев (1881 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Андон Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[15]
  •   Аргир Хаджиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, нестроева рота на 11 серска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, бронзов медал с корона[16]
  •   Атанас Стоев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[17]
  •   Васил Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[18]
  •   Велик (Велико) Златков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, кюмюрджия, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 серска дружина[19]
  •   Велко Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, 3 рота на 7 кумановска дружина[20]
  •   Георги Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[21]
  •   Георги Григоров (Глигоров) (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина, орден „За военна заслуга“ VІ степен[22]
  •   Димитър Гостелинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[23]
  •   Димитър Костадинов (1887 – 20 февруари 1922 г., Петрич), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[24]
  •   Димитър Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[25]
  •   Дино Гушев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[26]
  •   Митруш Дончев (Дончов, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[27]
  •   Никола Анд. Кулски, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[28]
  •   Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Кулата или да е идентичен с Никола Анд. Кулски[29]
  •   Иван Костадинов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 серска дружина[30]
  •   Тома Толев (Талев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[31]
Починали в Кула
  •   Тошо, български учител и революционер от ВМОРО, серски войвода загинал през март 1907 година в Кула[32]

ЛитератураРедактиране

  • Лаброска, Веселинка. Говорот на село Кула – Серско, Скопје, 2004.


БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κούλα -- Παλαιόκαστρον
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 116-117.
  3. Като Долно Христос и Мелникич.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.198-199.
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 142.
  10. Трайчев, Георги. „Манастирите в Македония“, С., 1933, стр. 188.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.856.
  12. а б в Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.22.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 760.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 749.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 649.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 817.
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 248.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 394.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 364.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 170.