Културата на Германия се е формирала под влиянието на основните интелектуални и популярни течения в Европа, както религиозни, така и светски. Германия често е наричана Das Land der Dichter und Denker (Земята на поетите и мислителите).[1] Културата на Германия започва далеч преди въздигането на Германия като страна и на немците като нация, разгръщайки се и обхващайки целия немскоговорещ свят.

Портрет на Йохан Волфганг фон Гьоте, един от най-великите немски поети.

Литература

редактиране
 
Скулптурата „Модерното книгопечатане“ на берлинската „Алея на идеите“, 2006 г., в памет на Йохан Гутенберг и на най-великите немски писатели
Основна статия: Немска литература
Основна статия: Немска поезия

Немската литература може да бъде проследена до Средните векове като най-бележитите автори от този период са Валтер фон дер Фогелвайде и Волфрам фон Ешенбах. Творбата Песен за Нибелунгите, чийто автор остава неизвестен, е също важна за този период, както е и Тидрексага. Колекциите от вълшебни приказки, събрани от Якоб и Вилхелм Грим става световноизвестни. Теологът Мартин Лутер, който превежда Библията на немски език, се смята за основоположникът на книжовния немски език (Hochdeutsch). Сред най-известните и почитани немски поети и писатели са Лесинг, Гьоте, Шилер, Клайст, Хофман, Брехт. Четирима немски автори от XX век получават Нобелова награда за литература: Томас Ман, Херман Хесе, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас.

Философия

редактиране
 
Имануел Кант, един от най-великите немски философи

Влиянието на Германия върху философията е исторически важно. Няколко бележити немски философи са спомогнали за оформянето на западната философия още от Средновековието (Албертус Магнус). По-късно Готфрид Лайбниц (XVII век) и най-вече Имануел Кант играят централна роля в историята на философията. Кантианството вдъхновява творбите на Артур Шопенхауер както и немски идеализъм, защитен от Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Карл Маркс и Фридрих Енгелс развиват комунистическата теория във втората част от XX век, докато Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер и Ханс-Георг Гадамер са последователи на традиционната немска философия през XX век. Няколко немски интелектуалци също влияят върху социологията. Сред тях най-известни са Юрген Хабермас, Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно (три централни фигури от Франкфуртската школа) Фердинад Тьонис, Георг Зимел, Макс Вебер и Никлас Луман.

Университетът в Берлин, открит през 1810 г. от лингвиста и философ Вилхелм фон Хумболд, служи като модел за много съвременни западни университети.

 
Лудвиг ван Бетховен

В областта на музиката Германия има голям брой световноизвестни класически композитори. Най-известните от тях са Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен, които бележат прехода между класицизъм и романтизъм в Западната класическа музика. Други композитори, донесли световна слава на своята родина, са: Георг Фридрих Хендел, Георг Филип Телеман, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Карл Орф и др.

Германия е най-големият музикален пазар в Европа и третият в света.[2] Тя оказва силно влияние върху рок и хеви метъл музиката. Музиканти като Хеберт Грьонемайер, Скорпиънс, Рамщайн, Нена, Дитер Болен, Токио Хотел и Модърн Токинг се радват на международна слава. Немски музиканти и най-вече пионерските групи като Tangarine Dream и Крафтверк допринасят към развитието на електронната музика.

Германия ежегодно е домакин на множество големи рок музикални фестивали. Фестивалът Рок ам Ринг е най-големият музикален фестивал в Германия и сред най-големите в света. Голям процент от световните изпълнители в стил индъстриъл също са немци.

Немското кино датира от ранните години на XX век с творбите на Макс Складановски. То е изключително влиятелно през годините на Ваймарската република с немските импресионисти като Робърт Вийне и Фридрих Мурнау. По времето Нацистка Германия се създават основно пропагандни филми, въпреки че тогава се появяват и гениалните филми на Лени Рийфенщал. През 60-те години на XX век в Новото немско кино работят режисьори като Фолкер Шльондорф, Вернер Херцог, Вим Вендерс, Райнер Вернер, които поставят западногерманското кино отново на международна сцена с техните често провокативни филми, докато DEFA (Deutsche Film-Aktiengesellschaft) контролира филмовата индустрия в ГДР. Филми като Подводницата (1981), Бягай, Лола (1998), Експериментът (2001), Сбогом, Ленин! (2003), Gegen die Wand („С глава срещу стената“, 2004) и Крахът на Третия райх (2004) се радват на международен успех. През 1979 г. „Оскар“ за най-добър международен филм отива при немската продукция Die Blechtrommel („Тенекиеният барабан“), през 2002 г. – при Nirgendwo in Afrika („Никъде в Африка“) и през 2007 г. – при филма на Донерсмарк Животът на другите.[3]

Берлинският филмов фестивал, провеждащ се ежегодно след 1951 г., е един от най-ранните филмови фестивали в света.

59,4% от германското население принадлежи към християнските вероизповедания: 30% са католици, а 29% са протестанти.[4]

Източници

редактиране
  1. Wasser, Jeremy. Spätzle Westerns // Spiegel Online International, 6 April 2006. Посетен на 21 октомври 2023.
  2. Bundesverband Musikindustrie: Deutschland drittgrößter Musikmarkt weltweit // Musikindustrie.de, 13 April 2011. Архивиран от оригинала на 31 December 2011. Посетен на 21 октомври 2023.
  3. Awards:Das Leben der Anderen, IMDb. Retrieved 13 April 2007.
  4. EKD: Evangelische Kirche in Deutschland – Christen in Deutschland 2005

Външни препратки

редактиране