Куманово
Тази статия е за града в Северна Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
Кума̀ново (на македонска литературна норма: Куманово; на албански: Kumanova, Куманова) е град в Северна Македония, център на община Куманово и втори по големина в страната след столицата Скопие.
| Куманово Куманово | |
| — град — | |
 | |
.JPG) | |
  Куманово  Куманово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Площ | 509,48 km² |
| Надм. височина | 320 m |
| Население | 73 300 души (2020) |
| Кмет | Максим Димитриевски (СДСМ) |
| Първо споменаване | 1519 г. |
| Пощенски код | 1300 |
| Телефонен код | 389 031 |
| МПС код | KU |
| Официален сайт | kumanovo.gov.mk |
| Куманово в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът е разположен в северната част на Северна Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
Първите сведения за града са в османски документи от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]
В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:
| „ | Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. | “ |
В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.[2]
Австрийският дипломат и лингвист Йохан Георг фон Хан описва Куманово в книгата си Reise von Belgrad nach Salonik (1861) като град с 650 къщи, от които 300 мохамедански и 350 християнско-български, разрастнал се бързо през предходните 30 години. Областта наброява 134 села, от които 90 са християнско-български, а от мохаданските къщи, около 1000 на брой, едва 100 се обитават от турско говорещи османци, другите са мохамедани от български произход.[3]
През март 1868 Куманово се отделя от гръцката патриаршия.[4]
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[6] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7700 жители българи християни, 5800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[8]
В началото на XX век в града има комитет на ВМОРО, в който влизат главният български учител в града Илия Левков, секретарят на митрополитският наместник Трайче Митев, поп Андон, синът му Псалтир Попандонов, търговецът Зафир Тасев, учителят Зафир Тасев и Ангел Прекoдoлка. Всички те са и дейци на ВМОРО. Те организират убийството на сръбския свещеник Атанасие Петрович.
В началото на XX век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7032 българи екзархисти, 1569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 90 души от Kуманово се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Сърбия
редактиране
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат. | “ |
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Теодосий Джартов (април – 8 август 1941), Милан А. Гоцев от Кукуш (от 8 август 1941 година до 21 юни 1944 година) и Йосиф Андонов (юли – октомври 1944) са български кметове на Куманово.[13]
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[14]
| Националност | Всичко |
| македонци | 47 743 |
| албанци | 18 278 |
| турци | 256 |
| роми | 4056 |
| власи | 108 |
| сърби | 5230 |
| бошняци | 15 |
| други | 586 |
Кмет на града е Зоран Дамяновски.
Личности
редактиране
Куманово традиционно в XIX век е голям българо-турски град в Северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. Изтъкнати дейци на черковното дело в Куманово са Зафир Тасев и Михаил Байловски. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захарий Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на XIX и началото на XX век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македония. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.
Побратимени градове
редактиране
Габрово, България- Пловдив, България
Косовска Митровица, Косово
Други
редактиранеНа Куманово е наречена улица в квартал „Фондови жилища“ в София (Карта).
Литература
редактиране- Голомѣховъ, А. Н. Филологически материалъ // Новини VI (73). Цариградъ, 28 юнии 1896.
Бележки
редактиране- ↑ Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 159 – 160.
- ↑ Настевъ, Хр. Исторически календар за месен март // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 1.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007