Кумлия или Кумли (на гръцки: Αμμουδιά, Амудия, до 1926 година Κουμλή, Кумли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1124 жители.

Кумлия
Αμμουδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 30 m
Население 1124 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 24 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра северозападно от Просеник (Скотуса).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското kumlu, производно от kum, пясък. Името е свързано с пясъчните наноси около селото.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Кумлия е село, числящо се към Демирхисарската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кумбли (Koumbly), Мелнишка епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кушлий (Kouchlii) е посочено като село със 105 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 270 българи.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Кумли, село и чифлик на Ю от Валовища 1 час до Струма. Всички земледелци. 10 къщи турски със 120 български. Има гръцка църква и гръцко училище с около 30 ученика.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумлия брои 750 жители българи, 150 турци и 45 цигани.[6]

Всички християни от Кумлия са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 640 българи-екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кумлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кумлия попада в Гърция. Част от населението му се изселда в България и на мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кумлия е смесено местно-бежанско село с 30 бежански семейства и 103 души бежанци.[9] В 1926 година името е преведено на гръцки като Амудия – kumlu на турски означава пясък, а αμμουδιά на гръцки – песъчиво място.

ЛичностиРедактиране

 
Христос Пападопулос
Родени в Кумлия
  •   Апостол Митев (Митов, 1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 14 воденска дружина[10]
  •   Димо Митев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[11]
  •   Христос Пападопулос, гръцки андарт[12]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 445.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
  12. „Συλλογή Φωτογραφιών“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304122310/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=241&&show=1, посетен 4 март 2016